По наше настояване Учителят отвори Младежкият окултен клас. В него влизаха със специално разрешение и покана от Учителя младежи и девойки. Имаше едно условие, че в класа влизат само неомъжени и неоженени. Онзи, който наруши това правило трябваше да излезе от класа и след това продължаваше да посещава Общият Окултен клас, където бе съставен изключително от възрастните приятели. Те бяха минали десетки години с Учителя и го съпътстваха близо 20 години. Учителят имаше изключително отношение към младите, беше внимателен, приемаше ни по всяко време, обръщаше ни повече внимание, защото бяхме млади, а всеки знае, че младото дърво е това, което може да се извива или наляво, или надясно. Това не беше приятно много на старите, но те преглъщаха тази обида и понякога правеха забележка на Учителя, че ни се обръща повече внимание, отколкото трябва. По това време Учителят изнасяше беседи на старите, така че те нямаха право да се сърдят, но имахме привилегия, че бяхме млади и той ни взе под своя закрила. Още от самото начало при откриването на Школата в Търново Той ни извика и в края на събора на 25 август 1922 г. Той ни държа една специална беседа, която трябваше да бъде само за младите и то неженените и неомъжените. Стенографката Савка Керемидчиева стенографира тази беседа, а по-късно я дешифрира. Сега ще ви цитирам откъси от нея:
„Сега въпросът е за любовта между младите от двата пола. Човешката душа е разделена на два пола - мъже и жени. Значи жената е носителка на живот, на чувства, а мъжът - носител на човешката мисъл. В основата в Божественият свят това е една издънка обърната надолу, разклонена, това са два клонища от един общ корен. Сега вие, младите, ще се стараете да бъдете израз на Божествената любов, никакво лицемерие, никакво флиртуване. Вашите чувства в сърцата ви трябва да бъдат благородни. Разбирате ли? Когато имате една сестра при вас, една сестра или една ученичка, вие трябва да я пазите, да я пазите, тъй както своето око, разбирате ли? Туй го изисквам от младежите. Ще бъдете тъй деликатни към вашите сестри, толкова нежни в обръщенията си, в мислите си, в желанията си, че да бъдете един образец, да знаете, че сте носители на човешката интелигентност.
От страна на младите сестри, ученички искам към младите братя туй уважение, да бъдете толкова нежни, толкова деликатни, да имате импулс и благороден стремеж в тяхните души. Във вас няма да има лицемерие, очите си няма да снемате бързо, то е на черното братство. Погледнеш брата си, ще му кажеш: „Изпращам ти моята любов, изпращам ти моята светлина, давам ти моята свобода". В моето присъствие искам да бъдете свободни. В моето присъствие искам да се ползвате от моята светлина, искам да бъдете свободни. И после очите ви няма да играят, ще знаете, че когато аз ви гледам ни най-малко нямам намерение да ви обискирам. Като ви погледна очите, ще мисля за вашата истина. Като ви погледна ушите, ще мисля за вашата мъдрост, като ви погледна устата ще мисля за вашата любов, като ви погледна ръцете, ще мисля за вашата правда, с която работите, когато погледна вашите нозе, ще мисля за вашата добродетел. Ще създадете един идеал - никаква нечиста мисъл няма да имате, разберете и само по такъв начин, като заличите вашите форми, у вас ще се зароди, онази идеална любов, която ще даде новите форми на новата любов, на новия живот. Сега се подигнаха въпроси за женитбата. Ще се жените или не? Душата сама в Невидимия свят не може да живее, по двама, по двама живеят. Разбирате ли, вие ще имате сродни души, сродност ще има, по двама ще живеят. Сам човек не може да живее. Следователно, ако е въпрос сам ли да живееш или по двама? - по двама ще живеят. Тъй е направил Господ света. Тук на земята хората живеят две тела на едно място, в астралния свят живеят две сърца заедно, в умствения свят живеят два ума на едно място, в духовния свят живеят две души на едно място, а в Божествения свят живеят два духа в едно. А като влезете в Бога, съставяте едно единство за себе си. Сега вие казвате: ще се жените ли? По отношение на телото. Телата женят хората днес. Съединят едно тяло с друго и това го наричат женитба. Като две стаи ги съединят с една врата, че господарят влиза от едната стая в другата и казвам между тия две стаи трябва да има врага, ще има врата, разбира се. Но тия две стаи без господар не са нищо сами по себе си. Стаите без господар не са много съществено. Следователно, като казвам женени и неженени, да не мислите, че ако не сте женени, неженени ще бъдете чисти, и ако сте женени ще бъдете нечисти. Ако онзи, който се е оженил, като онзи пияница само да яде и пие, тъй разбира живота, вие сте нечисти. И ако онзи не се жени от страх и той е нечист. За женитбата друго яче седи въпросът. Въпросът е: разрешено ли е двама души да се съединят и да изпълнят волята Божия на земята? Тъй е въпросът. Не е ли решено, тия души трябва да се учат. Та сега вашите отношения трябва да бъдат чисти. Искам в школата като влезете, да бъдете образец, да бъдете свободни, да бъдете сериозни, да бъдете скромни по сърце, да бъдете светли по ум, да бъдете свободни във всичките чувства, деца на тази свобода, всичко да бъде непресилено, всички искам да бъдете свободни. И когато Аз влезна при вас и когато ви влезнете при Мен, искам да не усещате никакво стеснение. Защото, ако вие идете при мен и сте нечист, сам ще усещате стеснение и ще криеш твоите грехове. А туй усилие на твоята воля образува дисхармония. И тия дисхармонични вибрации се фотографират в моя апарат. Вие като ученик целунете някоя сестра идете при мен и искате да скриете, обаче в моя апарат е фотографирана тази картичка, как е станало. Вие искате да ме лъжете - не може да ме лъжете. То е фотографирано. После на някой твой брат ти си пипнал кесията му, това е пак фотографирано, ти искаш да го скриеш, мълчиш. Ще кажа: „Тук е отпечатано, че си взел една кесия", ще върнеш кесията назад, нищо повече. Та всичките наши мисли, желания, действия, каквито и да са се отпечатват. Скрито-покрито няма. Туй да знаете. Затова, ако искате да бъдете благородни, трябва да бъдете много открити, трябва да имате най-възвишените мисли, най-възвишените чувства, за да може да се отпечатат върху този апарат най-хубавите форми. Ние трябва да живеем. Ние ще живеем в света тъй както Бог ни е създал. Разбирате ли? Сега не искам да изпадате в една грешка, да тълкувате нещата по буквата на нещата."
Учителят даде правила, които трябваше да спазваме с годините, но се случи както винаги се случваше, дойде ни на гости непослушанието и този неканен гост не можахме да го изпъдим от Изгрева. А непослушанието води до скъсване на връзката между ученика и Учителя, и с Бога. Скъсването на тази връзка водеше до отклонението от Школата. И за младите, и за старите имаше едно Слово, един Учител, един Бог, едно Послушание и едно Изпълнение.
