6.11.2. ОСТАВКАТА

НА БЪЛГАРСКИ ВЛАДИЦИ И ПРИСЪЕДИНЯВАНЕТО ИМ КЪМ

БЪЛГАРСКАТА ЦЪРКОВНА КАУЗА

В: Дунавска зора (Браила). Г. 2, бр. 11, 26 януари 1869, с. 42-43.

Известията от Цариград относително за черковния български въпрос някак разпръсват съмнителните мракове що висяха над истинството на неговото решение. Радостта въобще на отсрещните ни сънародници, засвидетелствувана в техните тържествени изявления, като се лишаваше от точни сведения от страна на народните представители в Цариград, оставаше без никакво задоволствие.

Оставката поднесена на гръцката Патриаршия от страна на четиримата български владици: Панарета Пловдивски, Доротея Софийски, Илариона Ловчански и Антима Видински, дойде да довери отчасти съмнителните умове за съществуванието на някоя истинност в провъзгласеното решение на черковния въпрос.

Действително, Т.Т. П.П. [Панарет Пловдивски] се отказаха решително от службата на гръцката черква за да минат под владението на възрождаемата Българска самостоятелна черква, онищена [унищожена] хищно от гръцкия патрик Самуила.

Гръцката патриаршия отказала приемането на речената оставка. Нейните органи заплашват с наказване за постъпките на народните ни пастири като престъпление на законите и каноните на великата Черква(?). Народът ни е готов да закриля народните си пастири, които тъй дързостно и смело са отхвърлиха от фенерский духовен деспотизъм за да съдействуват във възстановлението на основаната от цар Борис Самостоятелна Българска черква.

Да, народът ни, който званично551, се отказа един път за всегда от заблудитената духовна власт на Цариградския патриарх, трябва да защити тия си народни пастири против всяко едно неприятелско покушение на Фенер, стига само Султановото правителство да не прави две лица, и в критическо едно достигвание на работите да употреби силата на оръжието, както направи това по време на заточванието на двамата български архипастири, Илариона и Авксентия.

_____________________________________

551) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Званичен - официален