5.5. Д-Р МИРКОВИЧ И ДИАРБЕКИР В ЗАПИСКИТЕ

НА ЗАТОЧЕНИКА ПОП МИНЧО КЪНЧЕВ417

5.5.1. ДОРЧО ЕФЕНДИ

В: Кънчев, Минчо. Видрица. спомени, записки, кореспонденция418.

2. изд. София: Бълг. писател, 1985, с. 270, 660.

Негово високопреосвещенство г. г. Доротей св. Софийский митрополит, бегликчи-башията, предаде нощно време през Берковица на видинския управител Азис паша тайните на доктор Георгя Миркович, които бяха заточени в град Мердин - 18 часа право на юг от Диарбекир -заедно с Георгя Манчов, Васил Ганчев (войвода) от Плевен и владишкия телопазител Брайка Кофарджиев от Копривщица.

В 1878 година се завърнаха, та си додоха живо и здраво в свободна България.

Доротей (Дончо Иванов Спасов) (неизв. - 1875)

Роден в Копривщица, сестреник на Н. Геров419.

Врачански епископ от 1852 до 1860 г., откъдето бил изгонен от населението за недостойното му държане и поддръжката му на патриаршеската противобългарска политика.

Назначен за Софийски митрополит, но въпреки закрилата на турската власт бил изгонен от софиянци.

В 1868 г. се отрича от Патриаршията и се присъединява към българската черковна йерархия;

Назначен за пръв екзархийски митрополит в Скопие (1872-1875).

Починал в Цариград. Наричан от народа Лудия Дорчо, Дели Доротей и пр.

__________________________________________

417) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Минчо Кънчев (Стоянов) е роден в 1836 година в старозагорското село Арабаджиево, днес Коларово. Учителства в родното си село от 1856 до 1862 година, когато е ръкоположен за свещеник. Привлечен е към революционното дело и като инспектор на селските училища в Старозагорско разпростира мрежата на революционните комитети. В 1873 година след разкритията на Хасковското съзаклятие е арестуван и заточен в Диарбекир. Освободен е в 1878 година с общата амнистия след Руско-турската война.

418) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Оригиналът е една от последните български илюстровани ръкописни книги.

419) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Найден Геров е брат на неговата майка.