Алтернативен линк |
5.3. Д-Р МИРКОВИЧ - ЗАТВОРНИК В ЦАРИГРАД:
ПЕТ ГОДИНИ БЕЗ ПРИСЪДА
Спомени на съкилийника
В: Миларов, Светослав Николов. Спомени от Цариградските тъмници.
[2. изд.]. София: Гал-Ико, 1994, с. 99.
Ний, българите, всички накуп до двайсет души, завзехме горнята, мрачната страна от кауша, въз който нашите терзии сядаха и на слабата му светлина прилежателно шиеха. Там наредихме постелките си една до друга, пък аз завзех границата. Като познавах ужасния и опасен живот в тая тъмница, трябваше сам да застана на границата, отгдето почнуваше цял ред необуздани и свадливи турци, да предвардвам спречкованията и поддържам добрите отношения към тях.
Костаки ефенди и доктор Миркович - един от нашите българи - не додоха да живеят долу с нас, но получиха една стаичка горе на двора. Това беше награда на Костаки за предателската и шпионската му рол по времето на нашето бунтуване в „долнята тъмница”.