3.6.9.4. СЕМЕЕН ЖИВОТ

Ние вече видяхме, че мъжкият пол в Болград прекарва четирите годишни времена в кафенето по същия начин, както на Изток и турците, а през това време жените си остават в къщи като кукувици, лишени от книги и среща с добри хора. Впрочем това е нещо обикновено: щом мъжете не четат книги, да не четат и жените. Затова, като нямат никакво развлечение, нямат и познанства между семействата си и живеят в скука и безделие, а всеки човек, който остава без работа, започва да интригува, започва разправии, осъжда постъпките на младите. Това за тях се превръща в такъв важен предмет, какъвто е за италианците днешната политическа власт.

Най-много страдат болградските учители, които не минава ден да не ги оприказват; те са станали предмет на разговор и закуска за безделниците. Наред с това, като се изключат две-три семейства, не е лесно за мъж болградчанин или чужденец да се запознае с някое семейство, когато мъжът отсъствува от къщи; той ще бъде заподозрян и осъден от болградското обществено мнение. Това е позволено и вратите са отворени по време на свети дни и именни празници. Тогава, ако мъж не отиде да поздрави с „много години”, бива гледан накриво от болградчани.