2.6.1.5. КРАЙ НА УНИЯТА. РОЛЯТА НА ЦАНКОВ

Тълкувана различно тая постъпка, тя докарва не малко неприятности на Цанкова, срещу които може да устои само един твърд характер и едно бистро и съзнателно пресмятане на обстоятелства, както и едно чудовищно търпение да се дочака желания край на така рискувано предприетото дело.

Едни са отдавали унията на чисто користни подбуди, други на Цанковото желание да играе роля, ако ще и пакостна за родината си, трети на инат и озлобление.

Раковски пък в „Дунавски лебед” го нарича просто на просто, „недостойнаго подкупника и придателя отьчества, заблъденаго Лъже-Българина”.

А в същност нито едното, нито другото е било вярно.

Много от неговите съвременници и то тия, които го познават най-добре, твърдят, че той не е получавал дори парична подкрепа за вестника си от лазаристите. Инак той не би го отстъпил през м. май 1861 год. на Хр. Ваклидов, за да го поеме наново през април 1862 год.

Сега Цанков наистина е получил някои и други помощи от униатската община, главно от поляците, но те са били токова незначителни, че той се вижда принуден да спре вестника си през 1863 год., след като изкарва четвъртата му годишнина. Често Цанков е нямал и 5 пари, за да мине моста.

Така беден става и брат му Стамат, който иждивява за издаването на „България” всичкото си състояние от 50,000 гроша. Цанков никога не е бил човек, който се подкупва.

Бил, обаче, „решителен и инатин” (в. Съгласие). Като „изпитан патриот” го смята и Ат. Илиев (Спомени, стр. 175120). Далеч е от мисълта да допусне у Цанкова каквато и да била користна заинтересованост в делото на унията и неговият съвременник, съидейник, а известно време и върл противник П. Р. Славейков.

Изиграли така ролята си в църковния въпрос, а, може би, останали и без средства, Цанков и другарите му се виждат принудени да подирят служба от турската държава, на която не малка услуга пренесоха със своята дейност, като волно или неволно улесняваха нейната игра между западните сили, Русия и патриаршията. Миркович заема длъжност във Видин, а Драган Цанков в Свищов. Само Хр. Ваклидов излиза вън от пределите на Турция и отива в Браила, дето почва в. „Българска пчела”.

____________________________________

120) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Вж Илиев, Атанас Трифонов. Спомени. София: БАН, 1926, с. 175.