2.6.1.4. ОБЯВЯВАНЕ НА УНИЯТА.

БЪЛГАРСКАТА КАТОЛИШКА ОБЩИНА И ЙОСИФ СОКОЛСКИ

Цанков не чакал времето да разреши сложения въпрос, а иска да изпревари събитията.

Затова на 18 декемврий същата 1860 год. ведно с д-р Мирковича и с повече от 2000 души българи подава молба на папския заместник. Държат се възторжени речи и от двете страни, започват се хвалебствия, опее се Те Deum и пр. В продължение на 6 дена, благодарение енергията на Цанкова, долният етаж на една арменокатолическа къща се обръща в храм и на 25 декемврий се извършва първата католическа служба.

Още същия ден армено-католишкият патриарх Хасун уведомява министра на изповеданията Али паша за станалото и го помолва правителството час по-скоро да припознае българската католишка община.

Ако и да е било очаквано от цариградските българи, обявяването на унията произвело потресно впечатление. Почти всички се питали, дали наистина е станало то и са се мъчили да обмислят начините и средствата, чрез които би се осуетил по-нататъшният и по-широкият успех на тази постъпка. Три дни подред се е движила на тълпи, на тълпи безкрайна върволица от български еснафи, търговци и работници по улиците на Фенер, всички обхванати от безпокойство и грижа за народното дело.

Най-сетне, на 22 декемврий, Иларион свиква голямо събрание от общинарите, комисарите и от по-бележитите търговци, еснафлии и младежи, които осъждат водачите и причинителите на унията. Разискват и съдържанието на едно възвание към българския народ, с което го подканят да не последва заблудените свои синове.

Страшно се разтревожва наново и руската дипломация, която почва да чувствува, че губи почвата под нозете си. И, за да изпълни своя дълг, тя се залавя на всяка цена да запази ценните връзки на Русия с източните православни народи, особено с българите, които връзки са образували винаги същината на руското влияние върху сърелигиозните народи на Русия.

Но Драган Цанков не само продължава да упорствува - той отива и по-нататък, дълбоко уверен, че неговото предприятие ще го доведе непременно до очакваните резултати. Пък и няма, от какво да се бои: сам той и другарите му са вече под закрилата на папата и на Наполеона до там, че той вече може свободно да открие фронт и на турците, към които по чисто тактични съображения е гледал да бъде винаги угодлив - те не могат да му спрат вестника, нито да му закрият печатницата, защото тя се намира в оградата на католишкия мънастир, следователно, намира се под покровителството на Франция.

И с тая увереност той, начело с Евгений Боре завежда след три месеца Йосифа Соколски в Рим, дето последният бива ръкоположен за архиерей. Папата им обещал да го направи и патриарх на българите, но тогава, когато униатите стигнат до 500 хиляди души. Въпреки това, обаче, бератът, издаден от турското правителство, го произвежда своеволно за такъв.

Сега всички условия за затвърдяването на унията са на лице: тя не само има свой духовен началник, не само е припозната от официалната турска власт, но се ползува и със симпатиите на всички западни велики сили.

Едничкият й главен недостатък е, че начело е поставено лице, което със своята простащина, неодялани маниери и почти класическо невежество почва да отблъсва от себе си и униати, и католици.

Раздвижва се още повече и Руското посолство, което решава на всяка цена да премахне Йосифа Соколски от заемания пост и тъй да запази влиянието си над българите, като с една смела постъпка ги отърве от един нежелан натрапеник.

С тая смела постъпка се натоварва драговолно П. Р. Славейков в съгласие с руския посланик Лобанов-Ростовски118. Той отива при Соколски, с когото се познавал отколе, представя му се за верен човек и му съобщава, че целият български народ заедно със заточените владици приема унията и го припознава за български патриарх.

„След туй го поканил да идат на събранието в Буюк-дере, дето всички го чакали. Трябвало, обаче, Соколски да си вземе грамотата от папата и берата от султана, за да се прочетат. Без да се досети, Соколски взема книжата в една чанта и двамата стари приятели тръгват за уреченото място. Една лодка, приготвена от руското посолство, чакала на морето. Тая катерка вместо в Буюк-дере ги извежда в един руски параход, нарочно приготвен от Найден Геров, руски консул в Пловдив, и други българи, руски възпитаници. Щом приятелите влезли в парахода (6 юлий), последният вдигнал котва и потеглил за Одеса.”

Според едно допущане, това отвличане е мнимо: то е станало със съгласието на самия Соколски, който самоволно се бил отказал от униатството (Н. Станев, България под иго, стр. 241-242119).

Скоро в руското посолство се отказва тържествено от унията и Драган Цанков (62-63 год.), последван и от другите видни членове на униатската черква, за да станат отново те нейни най-ревностно крепители и борци за независимостта й от цариградската патриаршия.

___________________________________

118) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Алексей Борисович Лобанов - Ростовски, княз (1824-1896) - политик, дипломат

119) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Вж Станев, Никола. България под иго. Възраждане и освобождение 1393-1878. София: Придворна печ., 1928, с. 241-242.