1.2. ПОМЕНИК НА БЪЛГАРСКОТО КНИЖОВНО ДРУЖЕСТВО

ГЕОРГИ ВЪЛКОВ МИРКОВИЧ - ДОКТОР ПО МЕДИЦИНА

В: Летопис на българското книжовно дружество.

Г. 6-8, 1905, кн. 6, с. 89.

Роден на 1825 год. Георги Миркович първоначално се учил в родния си град Сливен; жаждата за знание се появява у него още в детство. Поради това той напуща бащиния си абаджийски дюкян и на 1847 г. заминава за Киев, от дето по здравословни причини се връща в Цариград, там постъпва в гръцкото училище на Куручешме; това училище той напуснал след година и постъпил във френското училище в Бебек. Между учителите имало и някой си калугер Рене, талантлив спиритист, проповедник, който със своите проповеди силно повлиял върху младия възпитаник и още повече усилил стремлението и жаждата му за знания. След свършване курса в това училище на 1851 г. се упътил за Монпилие дето постъпва в медицинския факултет, който свършва на 1856 год. при големи материални лишения и се завърнал в дома си. Наместо да се предаде всецяло на медицината, младият доктор се занимавал с обществена дейност и на следната година го виждаме по обиколка във Влашко да събира помощи от родолюбиви хора - родолюбци за Сливенските училища, като си турил за задача народното самосъзнание и борба с гръцизма, който в онова време бил обзел с малки изключения всички български градове.

През 1858 г. той работи като градски лекар в Стара Загора, а на следната година заминал за Цариград.

Като сподвижник на Цанкова и привърженик на униатското движение ходил в Рим. Това движение, както е известно нема голям успех и през лятото на 1860 год. Миркович заминал за Влашко, дето става директор на

Белградската гимназия, която длъжност заима до 1864 г. До 1866 год. той живее във Влашко. Там участвува в образуването на български комитет в Букурещ. През 1866 год. се завърнал в родния си град Сливен.

В това време той се запознава с известния полски емигрант Чайковски (Садък паша). Заедно с него съставил проекта за главни вилаетски български училища и с препоръката му се явил в Цариград при великия везир Али Паша, който възприел проекта и го изпратил до Митхад паша в Русе. Този също възприел проекта, но с условие тия училища да бъдат смесени турско-български, а това не било възприето от българското население и проекта се е осуетил. През 1867 год. Д-р Миркович обхождал Ломско и Берковско с агитационна цел, бил издаден, арестуван във Видин и изпратен на заточение в Мала Азия в град Мардин, дето го заварва общата амнистия на 1878 год., след Освободителната война.

След завръщането си той заема службата Сливенски губернски врач, а след закриването й заема директорска длъжност при Сливенската мъжка държавна гимназия, но и тая служба след една година напуска и става градски лекар.

Последните 25 год. Д-р Миркович се предал всецяло на спиритуалистическата литература, като се ограничил да дава лекарската си помощ на бедните. Той беше първият български лекар хомеопат.

През 1891 год. започнал да редактира спиритическо списание „Нова светлина”, което издава до 1896 год. В същия период издавал и списанието „Здравословие” и „Хомеопатически лекар”.

На 1903 год. наместо „Нова светлина”, започва списанието „Виделина”. С тия статии покойният се е старал да спомогне за религиозно-нравствено съзнание между народа.

Освен изброените литературни трудове, той в разни времена е издал следните книги:

1. Българска граматика.

2. Проект приготвителен за граматиката в основните училища до 1883 год.

3. Петър Велики, Екатерина II...

4. Предпазителни и лечебни мерки срещу холерата.

5. Униатското движение по черковния въпрос.

6. Вечните истина от духа на Виктор Хюго.

Това разнообразие е била обществената и литературна дейност на покойния член на Българското книжовно дружество Д-р Георги Вълков Миркович.

Вечна му памет.