290. ОРАТОРИЯ НА 9-ТЯХ И 18-ТЯХ БЛАЖЕНСТВА:

„ПРОПОВЕДТА НА ПЛАНИНАТА”

Л.Т.: Ето една пак оратория.

Друга оратория написах: „Христос се качи на планината”, „Проповедта на планината” и говори девет блаженства.

Събудиха ме пак на разсъмване. Една Божествена ръка минава върху мене и каза: „Пиши!”

И написах: Евангелие от Матея започва: „Блажени нищите духом.” Те са девет блаженства.

Добре, но в беседите Учителят отговаря на всяка проповед със свои думи.

Извиква към народа: „О, вие нищи духом, отворете сърцата си за Господа! Толкова говеда са живели във Вашите сърца. Давали сте ги на смъртни хора. Дайте сега”.....Сине мой, дай ми сърцето си - казва Господ, - за да го очистя.”

И се получиха осемнадесет блаженства и се получи една оратория голяма.

И за всяка проповед имам различна гама и различни мелодии, от хубави по-хубави.

Никой не се е сетил да композира върху „Проповедта на планината”.

Сега, преди да се изпълни тази оратория, има Слово от Учителя.

И Той казва, че както блудният син, като се върна при баща си, бил е приет с любов от своя отец и в знак на радостта на бащата към своя разкаял се вече син, той сложи на пръста му пръстен, на който има змия -змията, ухапала опашката си, Учителят го каза.

И го замята с мантията на Божието благословение. И тогава слага цяла трапеза в негова чест, че се е върнал при баща си.

Значи този пръстен, при който змията, ухапала опашката, е символ на велики Учители и адепти, които са завладели своите нисши, животински инстинкти, които живеят в човека...

В човека живее и Божественото, най-висшето, но и животинското. Зависи към кое човек дава преднина.

Значи, когато ще изпълнявам тази оратория, трябва да прочета и какво казва Учителят и за блудния син.