289. ОРАТОРИЯТА „БОГ Е ЛЮБОВ”

Л.Т.: Сега, аз направих една оратория. Вие нотната ми област не я познавате.

Учителят каза в една беседа: „Песента „Бог е Любов” още не е довършена.”

Аз, ако имам време, ще я довърша и ще направя една голяма композиция от тая песен. Но не Ви обещавам, не зная кога. Аз пиша точно датата, беседата, тома, имам го в нотите и не знам кога ще мога да го направя.

И една сутрин, една сутрин, една Божествена ръка мина върху лицето ми и ме събуди. И ми казаха: „Пиши! Сядай и пиши!” И аз започнах, и направих от „Бог е Любов” цяла оратория. Имам я сега. Тя е направена даже и за оркестър. Едно соло като моя глас започва.

Дават ми и текста. И мелодията не е „Бог е Любов”, друга мелодия. Но аз си разработвам песента „Бог е Любов” така, както е дадена от Невидимия свят.

Ето думите:

И когато бяхме в Бога,

погледнахме на земята,

на звездите и на месеца,

и на слънцето и ги поздравихме,

и тогава се свързахме с тях.

„Бог е Любов!”, запяхме всички само

един такт и пребъдвахме в Бога.

И Бог е Любов, Бог!

А земята понесе звездата,

а звездата понесе месеца,

а месеца се спря насред небето и

поздрави слънцето.”

Слънцето ще бъде тенор.

„И слънцето запя: „Бог е Любов!” - самата песен на Учителя.

„Бог е Любов, Бог е Любов, Любов.”

Кое е невъзможно? Възможно бе камъкът да лежи, а невъзможно бе да лети.

„И тогава камъка запя”

(Камъкът ще бъде бас), запява:

„Бог е Любов, Бог е Любов!”

„А слънцето му отговори” (тенорът)

и го обля с лъчите си.

Събуди се камъкът тогаз

и потекоха по него чистите води.”

И който спира пред камъка, и вижда, че върху камъка поникнаха малки цветенца. Тези малки цветенца ще бъдат малки момиченца и момченца, облечени като теменужки, като кокиченца, като минзухарченца и те изпяват цялата песен от край до край: „Бог е Любов”, детски хор.

И когато дойде до

„Ний ще ходим вече в тоя път на светлината”

- края на песента, Земята, Луната, женският хор - планините, Слънцето - тенорът, басът - камъкът, всички, заедно с детския хор, ще изпълнят цялата песен „Бог е Любов”. И се получи една оратория.

Но тя ще бъде и костюмирана.

Слънцето-тенорът ще трябва да има тука слънце върху него.

Луната ще трябва да има Луна върху нея.

Между Луната и Земята изпяват „Бог е Любов” като дует.

Земята е алт, а Луната ще бъде сопран. И се получава една костюмирана оратория за бъдеще.

Сега, вчера Дина Станчева268 ми каза, че миналата година ли, кога... Те отдавна идват с Марийка Марашлиева при мене и цялата Кабала, буквите и числата, я преписаха от мене.

Аз им диктувам и те преписват.

Тя ми каза: „Аз ще те запозная с едни от Гърция, които искали да се изпрати от България един хор с Учителюви песни и да ги снемат на плоча, и да си служат с Учителювото изпълнение за лечебни цели, в някаква болница може би да ги пущат.

Добре, ама не се осъществило това, защото много скъпо струвало, много пари трябвало да се плаща. И сега, ето на, виждате Учителювата музика как ще се прилага: и хорово, и солово, и т. н.

Сега, вчера ми каза Благи Жеков, че те не се отказват от сутрешно изпълнение.

При мене вечерно изпълнение няма, защото Учителят казва тъй:

„С новите песни и „Битието” отваря се нова страница

в Новото учение.”

А тази нова страница е следната:

„В бъдеще Братството няма да прави своите наряди и

ритуали вечер - само сутрин, след изгрев слънце.

„Битието” никога няма да го изпълняваш вечер.

Новите песни няма да изпълняваш вечер.”

Защото още когато говореше за Орфей, Той каза: „Бакханките, които отрязоха главата на Орфея, правеха своите неясни молитви вечер при запален огън и вършеха оргии.”

Аз цитирам вътре в „Орфей” какво казва и Еврипид. Еврипид е присъствал лично на тези оргии. Явявали се при запаления огън разпалени бакханки, полуголи, с увити змии около тялото и с опитомени бикове, и лъвове на тези ритуали и молитвите им не били много ясни и точни, и до изгрева на слънцето вършели оргии.

Учителят иска новите песни и „Битието” да се изпълняват след изгрева на слънцето.

Защото Орфей и неговите ученици са посрещали първия лъч на слънцето.

Тези бакханки, почитателки на Бак, който символизира висшия живот, даже и физическия живот, но те го понижават със своите страсти.

___________________________________

268) Дина Николова Станчева, 1925-1994, архитект