Алтернативен линк |
247. КОЙ СЪЗДАВА РАЗЛИЧИЯТА?
В.К.: Аз видях.
Л.Т: Сега най-важно е „Моите срещи и разговори с Учителя”.
В.К.: Ясно, разбрах.
Л.Т: Към които влиза и „Битието”. Защото седемте дена са дадени от Учителя в специални дати, даже и часът е писано, [в] колко сме влезли и [в] колко сме излезли.
В.К.: Искам да Ви предупредя, че целият наш разговор се записва и утре мен няма да ме упрекват, че не съм положил усилия и старание. Ето и сестрата присъства, нали, че аз полагам усилия и воля, и сила, нали.
Л.Т: Вие само казвате миналия път, за Школата. Точка, няма да говорим повече.
В.К.: Ами, ако не бях говорил за Школата, аз нямаше да знам, че има първа част, втора част, трета и т.н.
Л. Т: Е, добре де.
В.К.: Към точката сложихме още три точки и стана многоточие. И сега слагаме две точки, което означава Школата: първата част, втората част, трета част.
Л.Т.: И нотни прибавки.
В.К.: Аз това не го знаех. Значи ние към точката сложихме...
Л.Т.: Колко много разпявания.
В.К.: Материал има.
Л.Т: Така е. Ами за да извадя аз тоя глас.
В.К.: Ами това е хубаво, че го имате.
Л.Т: Разбира се.
В.К.: Вие го имате, обаче още да се довърши.
Л.Т.: Даже понеже имам една ученичка, която е завършила Московска консерватория, рускиня, и тя казваше тъй: „Аз ще ти дам, аз съм учила при една голяма италианска колоратурка, тя сега е в другия свят. Аз ще ти дам мои упражнения в Москва, а искам да ме разпяваш с Учителювото дишане и с Учителювите упражнения.” Искаше да си разменим нещата. А аз имам тука и Учителюви.
Ето вижте, в никоя школа не е казано това, че седемте гласни са свързани със седемте свята духовни и със седемте планети, и всички тия висши духове. Когато ние пеем, те присъстват. Има присъствие. И тя затова идва тука да учи.
В.К.: Добре. И накрая докъде стигнахме? До различие.
Л.Т: Различието е в това, че Вие все да мислите, да ги турите в един музей, за бъдещи поколения, а аз мисля как да изнеса сега „Битието” и новите песни сега, докато съм на земята.
В.К.: Ами чакайте сега...
Л.Т.: Защото имам тия сили.
В.К.: Хубаво, аз съм дошъл за това.
Л.Т: Учителят ми е дал тия сили. И ми каза тъй: „Понеже ще се чудят, че имаш тия сили и дяволът ще те пита колко си годишен. На дявола няма да си кажеш годините. А ще работиш.
В.К.: Хубаво, аз не Ви преча на този...
Л.Т: Вижте колко картички имам от Радиото.
В.К.: Хубаво.
Л.Т: Радиоконцерти - 300 имам.
В.К.: Това е 1945 година. Мога ли да прочета коя година? Това е, ето, 3.12.1939 г. - четиридесета година, а сега сме деветдесета година - преди 50 години.
Л.Т: Но аз още като ученичка излизах да пея.
В.К.: Това е хубаво. Това е преди петдесет години, това е преди половин век. За петдесет години се раждат две поколения хора. Две поколения хора. И сега...
Л.Т: На боклук.
В.К.: Е, боклук, боклук. Ето сега, аз съм Ви изпратен за работа.
Л.Т: Много от тях вършат и престъпления.
В.К.: Както [и] да е. Ето сега, аз съм Ви изпратен за работа, нали, а Вие ми се опъвате. Вие ми се опъвате.
Л.Т: Не Ви се опъвам.
В.К.: Вие знаете, аз не съм свикнал да ми се опъват. Аз съм свикнал да работя. Като искам - искам и ми се дава. Сега Вие единствено ми се опъвате.
Ето сега, аз разбрах, нали, че има Школа за „Битието”, Школа има за пеенето и има първа, втора и трета част. И в момента аз мисля как да намерим музикант, който да препише всички упражнения. Защо - за да бъдат готови. А Вие ги държите. Аз нямам нищо против да ги държите. Аз нямам нищо против Вие да си работите.
Л.Т: Защо пък трябва да ги преписват, когато аз съм ги написала.
В.К.: Ама те са написани, ама те не са готови за печат и т.н. Те трябва да се напишат в една тетрадка, да се отбележи: първо, второ, към коя страница са за „Битието”, към Вашия музикален текст. Това е работа. То така не става. Вместо сега, като дойде помощникът ми музикант...
Л.Т: Няма нужда да пишат коя страница от „Битието”.
В.К.: Ама то няма според Вас. Ама трябва да се подредят.