248. МАТЕРИАЛИТЕ НА ПЕДАГОГА

Л.Т: Тези материали са за педагога, който предава.

В.К.: Ама чакайте сега, Вие...

Л.Т: Аз с тия упражнения разпявам моите ученици.

В.К.: Добре, аз разбрах, че педагогът сте Вие.

Л.Т: Не ги давам на учениците си, те си остават при мене.

В.К.: Вечно при Вас! За вечни времена.

Л.Т: За да извадя гласовете им в маската. Те са само за педагог, не за ученици, това е.

В.К.: Сега, добре. Въпросът е следният. Вие не желаете...

Л.Т: Само един оперен певец може да разбере.

В.К.: Въпросът е следният. Да кажем ние издаваме Вашата окултна школа за пеене. Сега ние трябва да прибавим...

Л.Т.: Е, има и нотна прибавка.

В.К.: Това е нотната прибавка. А това трябва ли да го прибавим? Разпяването?

Л.Т.: Това не. Това си е моя школа.

В.К.: За разпяване?

Л.Т.: За разпяването. Аз вадя гласа, който бие в малкия мозък. А в малкия мозък са половите желания. Аз го вадя, да бие тука в черепа, а не в малкия мозък.

В.К.: Добре, щом това е за педагога и за Вас и Вие не го давате, а този музикален текст е за ученика.

Л.Т: За ученика.

В.К.: Това може да го дадете?

Л.Т: Може.

В.К.: Ами ние не можем да се разберем. Значи фактически аз трябва да доведа един човек, който да препише това нещо. Вие разрешавате ли?

Л.Т.: Ами що не.

В.К.: Значи нямаме различие.

Л.Т: Но тука трябва да остане.

В.К.: Сега вижте...

Л.Т.: Трябва да се напечати и да се разпространи.

В.К.: То ще се напечати, ама първо има подготвителна работа.

Л.Т.: Ясно.

В.К.: Сега каква е подготвителната] работа. (Ето вижте колко трудно влизаме в споразумение.) Първо, имаме текста; второ, имаме тези неща. Значи трябва да дойде музикант, да препише това нещо. Вие вече разрешавате значи.

Л.Т: А защо не.

В.К.: А за тези неща ще си помислите дали може да се прибавят към тези неща. Вие ще си решите.

Л.Т: Не може да се прибави това. Това е моят маниер, с който аз работя като педагог.

В.К.: Аз например бих прибавил, макар че не съм музикант, бих прибавил и Вашия маниер като педагог, с даден коментар.

Л.Т.: Само на един оперен певец мога да дам.

В.К.: Ама Вие що не го дадете?

Л.Т: И то голям.

В.К.: Ама чакайте сега, това, което аз искам от Вас...

Л.Т: Аз имам колеги, които сега са в чужбина и ще дойдат - на тях ще ги дам.

В.К.: Ама чакайте сега, ние говорим за печат. Става въпрос за това.

Л.Т.: Това печатайте го.

В.К.: А това не може ли да се печата?

Л.Т.: Това не го давам, това е моят маниер на работа.

В.К.: Добре, не искате ли да се напечата, да остане за следващото поколение?

Л.Т: А, следващото поколение няма да има такъв педагог.

В.К.: Добре де, няма ли да си дадете Вашия опит, да направите един коментар, да си изложите Вашия опит и т.н.?

Л.Т.: Ако искам, може да напиша нещо.

В.К.: Сега, моето предложение е следното: понеже вече Вие разрешавате да се препишат...

Л.Т: Учителят ми каза: „За всичко, каквото работиш и питаш, никога да не го изнасяш навън.” Така ми каза.

В.К.: Ами тогава дръжте го до себе си още 45 години. Сега е деветдесета [т.е. 91] година, още 45 години прави 2035 - аз няма да бъда жив до тогава. Вие може да живеете. Ако живеете 150-200 години, може да остане. Аз няма да мога да изкарам още 45 години. Аз имам строго определен кредит до тогава да живея и какво да върша.

И сега съм изпратен при Вас да свършим тая работа. Сега помислете дали Вие може да направите някое упътване към този материал, за да го сложим при печата.

Първата част е Словото, което имате, нали, за Школата; втората част са тези упражнения; и трето - за разпяването. Помислете как може да се направи с Ваше обяснение и т.н.

Л.Т.: Да, ама на оперни певци.

В.К.: Ами нали тази Школа е за оперни певци, тя не е за разни дилетанти хора, които не са компетентни като мен.

Аз не съм музикант. Това не е за мен. Аз искам да Ви подпомогна. Кое - да изпратим човек да препише това нещо и Вие да си подготвите разпяването с коментар: какво, що и как. Да бъде направено. Че утре аз да знам, че тая работа е свършена. Като дойде време за печат, да кажа: има първа част, има втора част, има трета част. И ще накарам един музикант, който е професионалист, да отговаря за тази част, за нотите, да проверява, да редактира, да види дали са верни нещата. За това трябва музикант.

Аз отговарям само за текста. Значи трябва да има двама човека, които да работят с мене. За това ние говорим.

Л.Т: Това е за бъдещето. Защото сега трябва да излязат разговорите ми с Учителя.

В.К.: Моята цел в момента е да обхвана материала, да знам какъв материал има.

Л.Т: Е, това е.

В.К.: Е, вече разбрах, че има. Това го давате, а това не го давате. Тоест давате, какво давате? Тука понеже се записва: давате този материал, който беше, момент, тука бяха упражнения.

Л.Т: За всички видове гласове.

В.К.: Това са упражненията за всички видове гласове. Фактически в момента аз го оставям.

Л.Т.: Да дойде баритон да му го покажа.

В.К.: Ясно.

Л.Т: Ето сега...

В.К.: Въпросът е ясен.

Л.Т: Ето сега, оня ден, първия ден като дойдохте Вие, отидохте си. След малко пристига Огнян, гдето ми го доведе Йоан. Той сега замина за Лондон. Оттам ми пише картичка. Искаха да чуят интервюто ми по радиото, но дойде един от Варна, който е издател. Пише адреса си: издателство еди-какво. „Дайте да Ви печатаме!” Викам, чак във Варна няма да дам. Тука, в София. И чуха интервюто и двамата. Огнян каза: „Утре заминавам за Лондон - за два месеца изпратен. - И щом се върна, искам тука да почнем да работим.”

В.К.: Сега, аз не Ви преча на Вашата работа с Огнян. Той е тенор, с певец - работете! Аз имам друга работа. Ако Ви преча Вие да издадете във Варна, в Пловдив, в София... Аз имам съвсем друга работа с Вас.

Аз това, което работя, аз си имам програма. А аз не Ви преча да си предадете материала на някой друг да издаде, нали така се разбрахме?

Вие сте свободна. Но аз трябва да имам по едно копие, което Вие имате. Там е цялата работа, нали? Сега например преди два дена, ако аз бях взел Школата (Вие ми предлагахте), щеше да бъде вкъщи вече. Вие ми предложихте - аз не я взех, защото казах, не сме дошли време за нея.

Сега вече говорим и се разбрахме. Какво се разбрахме: че има първа част, втора част, трета част.

Л.Т: Аз искам да видя „Разговорите с Учителя” напечатани.

В.К.: Вие ще ги видите, но това не става за един ден това нещо. Това е една много голяма работа. Ще продължи цяла година.

Л.Т.: Ще изчакам аз.

В.К.: Ще изчакаме. Сега, дотогава...

Л.Т.: След като излезе Школата, тогава ще пристъпим към...

В.К.: На този етап аз имам друга задача: да обхвана материала, да знам какво има.

Л.Т: Да.

В.К.: След това вече Ви напускам, нали, аз вече се затварям и почвам да работя. Нали аз всеки ден идвам при Вас?

Л.Т: Е, да.

В.К.: Нали виждате. Това време да не е дошло така отгоре. То идва от някъде. Вие как мислите, аз също работя. В момента се занимавам с Цветана Табакова. Така. Значи на този етап така. Значи се разбрахме, че ще Ви докараме музикант - може да бъде Благи. Пък втората му работа ще бъде да се препишат тези неща на отделна тетрадка и т.н.