245. СПЕЦИАЛНИТЕ УПРАЖНЕНИЯ КЪМ ШКОЛАТА

Л.Т: Имам нотен прелюд246 към това. Искате ли да го видите? Но Вие от ноти не разбирате.

В.К.: Аз от ноти не разбирам, но аз ще знам, че към това нещо трябва да се прибавят дадени ноти.

Л.Т.: Чакайте, ще Ви ги покажа.

В.К.: Момент, дай да го сложим тука. Аз искам, нали точно за това говорихме...

Л.Т: Пъхнете го там. Ще Ви покажа.

В.К.: Да видя какво представляват, нали.

Л.Т: Това ми го даде Учителят, аз да го направя.

В.К.: Кое? Да.

Л.Т: Защото само туй, нищо не е още.

В.К: Да.

Л.Т: Аз трябва да дам специални упражнения за постигане на това.

В.К.: Така. Това е въпросът, че трябва да се прибави нотният текст.

Л.Т: Е, ще Ви покажа сега нотният текст.

В.К.: Но трябва да ми го покажете, аз мисля, че е само това.

Л.Т: Не е вярно.

В.К.: И затова Ви питам. Трябва наистина да се прибави и да се добави, защото усещам, че нещо така не върви. Трябва да се прибави. Ама нали не съм музикант, добре.

Л.Т: Той каза да се наричат „пиерини” или „петрини”.

В.К.: Добре, ясно. Сега това е нотният текст.

Л.Т: Четири вида гласове. Ето.

В.К.: Вие само в едно копие го имате, така ли?

Л.Т: Ето. Сопран, тенор. Първо упражнение.

В.К.: Първа гама.

Л.Т.: „Аз ще се уча добре, добър ще стана”. Ще мисля. И с акомпанимента на пианото.

В.К.: Да. Това е за сопран, тенор, първо упражнение.

Л.Т: Да.

В.К.: По-нататък.

Л.Т: Упражнение. След това - трето упражнение.

В.К.: Те са отбелязани, нали? Трето.

Л.Т.: А, значи туй, което казахме в Словото, тука ще се прилага вече, ще се пее.

Четвърто упражнение. Пето упражнение. Сега: шесто упражнение, седмо, осмо, девето, десето, единадесето, дванайсто, давам даже и тема с вариации.

След това следва първо упражнение за алт.

В.К.: Това първото беше за тенор...

Л.Т: ...и сопран.

В.К.: Тенор и сопран. Така.

Л.Т: Сега: алт, за баритон, за бас.

В.К.: Сега, следният въпрос. След като певецът-професионалист прочете оня материал и след това към всяко упражнение трябва ли друго обяснение?

Л.Т.: А-а, ама имаме друго. Чакай, ще Ви кажа и другото.

В.К.: Ами покажете, защото не го знам.

Л.Т: За да ги разпявам, това върви към Школата.

В.К: Да.

Л.Т: Чакайте да ти покажа.

В.К.: Чакам.

Л.Т.: Това са вече разпяванията на гласа и да ги разпявам, да вадя гласа в маската именно с тия упражнения, които са положителни, с положителни идеи. А мои ученици от пиетрините ето как са снимали на циклостил и да ги учат тия. Чакай сега да покажа. Ето.

В.К.: Това са тетрадки при разпяване.

Л.Т.: Чакай, също. Това са все упражнения за гласа.

В.К.: Това са малки тетрадки за разпяване.

Л.Т: А, чакай сега, тука.

В.К.: Значи първо имаме разпяването и след това тези упражнения.

Л.Т: С тези разпявам, да затопля гласа и да го вадя навън. Но има и друго. Учителят казва тука едни работи, които ги няма в другите школи. Да го намеря къде беше.

В.К.: Което казва Учителят и го няма в другите школи?

Л.Т: Да, Учителят каза:

„Седемте гласни изразяват звуковете на седемте небеса, на седемте планети.

Като ги пеете с вяра, те присъстват.”

В.К.: Аз чета:

„Вие привличате духовете, които ги управляват.

Всякой един от седемте небеса си има отделна симфония.

Седемте гласни букви отговарят на седемте Божии Имена и символизират седемте Небесни Сили. Съвременните...“

Л.Т: Не го записвай това.

В.К.: Така. Въпросът е следният. Тука не става...

Л.Т: Тука, това нещо го няма в никоя светска школа, което казва тука Учителят. Те пеят все „а, е, и, о, у”, как да е. Не е тъй. Аз пея по седем гласа.

В.К.: Сега, тези упражнения за разпяване се отнасят за всички гласове или само за строго определени гласове?

Л.Т: За всички, в различни гами, ето ги: вижте, вижте, вижте...

В.К.: Да, ама този материал, както Вие го имате в тетрадки, той трябва да почне и да се напише на едно, за да бъде като документация. За това трябва един музикант. И сега аз си задавам въпроса: да не би Благи, на Жечо Панайотов синът, точно, да свърши тази работа, освен друга, която има да си върши?

Л.Т: Аз съм си ги записала.

В.К.: Ама те вече... Вие имате Школата. Ама ние вече трябва да почваме да работим, за да се подготви тази документация с нотите. Ние трябва да почнем да я работим.

Л.Т: Ами.

В.К.: Времето не чака.

Л.Т: Да.

В.К.: Не трябва да се чака. Ето някой звъни на вратата, това може да е Благи.

Л.Т: Чакай, ще видим, три пъти се позвъни.

За тенор, сопран, алт, баритон и висок колоратурен сопран. Сега тука даже са дадени значи упражнения, които съм работила върху тях и като ги покажа на Учителя, и Му ги занеса, нямате представа колко се радва.

В.К.: Сега въпросът е...

Л.Т: Ама не са приложени, защото никой не идва.

В.К.: Ето, аз съм дошъл вече.

Л.Т: Защото са стари баби. Отсега нататък една стогодишна жена не може да я уча да пее.

В.К.: Ясно.

Л.Т.: Всичко в нея е затвърдяло. А когато ти още от дете още пееш, гласът до дълбока старост е запазен.

В.К.: Ето сега например, ако аз не бях пожелал да разглеждаме Школата (А Вие преди това се опъвахте, не искахте да я покажете, защото смятахте, че аз ще Ви ограбя и ще Ви окрадя или някой друг), сега никой нямаше да знае, че към този текст има и музикални упражнения.

Л.Т.: Ами разбира се.

В.К.: Ами разбира се, но това е за Вас, ама за мен и за другите -нямаше да знаят. Това са за Вас, ама другите нямаше да знаят. И сега в момента аз виждам, че това е една много голяма работа.

Л.Т: Грамадна работа.

В.К.: Първо, Вие сте си свършили една част от тази работа, т.е. имате текста. Текстът е ясен. Вече аз съм ориентиран. Второ. Имате упражненията, които ги давате; имате и упражненията за разпяване. И понеже аз не съм музикант, това означава...

Л.Т: И после и въведението, и прибавките към Школата. Значи аз продължавам още да вадя от Учителя и да прибавям.

В.К.: Вие ще си вадите и ще си прибавяте от онези неща, които имате, ние не Ви пречим. Но на този етап този музикален текст трябва да се подреди и да може да се препише в една хубава тетрадка от музикант.

Аз не съм музикант. Този музикант може да бъде, да кажем Благи Жечев. Тоест фактически това означава, че аз трябва да почна да командвам и да кажа: Сестра Лилиана, предай нещата!

Л.Т: Ама той не е ли много зает?

В.К.: Ако той е зает, аз ще докарам друг. Обаче пред този друг музикант, пред Вас, аз казвам така: „Лилиана Табакова, моля, предайте тези упражнения!” И Вие казвате: „Ето ги!” Аз ги взимам и ги предавам на други.

Казвам: Ето ти, имаш срок до една седмица да ги препишеш в една хубава тетрадка за печат. След това и другите неща, за да знаем как са нещата.

Л.Т: Е, тука са преписани, ето ги. Турила съм и акомпаниментите.

В.К.: Те са преписани, но трябва, за да се преиздадат, трябва да се напишат отново за онзи музикант, който ще види и движи тия неща. Който ще Ви бъде сътрудник, трябва да знае как са нещата.

Пример: утре, нали, човек не е безсмъртен, знаете - смъртен е, утре да кажем Вие си заминете за Невидимия свят и този, който дойде, той на-право ще ги захвърли. Те нямат представа какво представлява това нещо.

____________________________

246) Прелюд или прелюдия (немски: Praludium или Vorspiel; латински: ргаеludium; френски: prelude; италиански: preludio) - кратка музикална композиция, чиято форма може да варира в различните произведения. Прелюдията се приема като предисловие