196. ДВАМАТА ПРИЯТЕЛИ

МИХАИЛ ДИМИТРОВ ИВАНОВ И КРЪСТЮ ХРИСТОВ ТРИФОНОВ

В.К: Сега, в писмата на брат Христов, на страница 6, тук се споменава така:

„Когато сестрата отиваше редовно при Учителя, почти винаги присъствах и аз. Какво ставаше там, в стаята на Учителя, в светая светих? Първият ден, когато Учителят започна да пее, Небето се отвори.”

Л.Т: Ами да.

В.К: Как се отвори Небето? В какъв смисъл?

Л.Т: Не по физически начин.

В.К: Какво видяхте? Видяхте светлини или че ангели и същества слизат от Небето и възлизат към Небето? Как се отвори небосводът ли пред вас? Светлина ли дойде отгоре или как? Това е интересно.

Л.Т: Това е негово преживяване. Аз не мога да отговарям за него.

В.К: А, това е негово преживяване, на брат Христов.

Л.Т: Е, той пише.

В.К: Да, така.

Л.Т: За да видите кой е брат Христов, аз във въведението за Школата по пеене говоря кой е брат Христов. И почвам да говоря за него, че той още от Търновската школа, заедно с Михаил Иванов са били около Учителя. Аз имам документи за него.

Още като били ученици, то Учителят (ето там има и писма за тях залепени) ги вика в Школата вече, двамата. Но те достигат до такава висота, Учителят нарочно ги избира. А после ги шумва в земята, главоломно ги събаря долу. Те достигат до положение стари братя с бели бради отиват да им целуват ръце - толкова ги издига Учителят духовно. Но след това ги сгромолясва, защото вижда, че тая духовна слава за тях е опасна; че те не трябва да бъдат тъй издигнати духовно, както най-напред ги издига. И ги смъква от тая висота. Ако четете тяхната биография, ще разберете.

Например Михаил Иванов, неговата гордост го погуби.

И брат Христов ми каза: много горд беше. Неговата гордост го завърза за един кол и от този кол той не можеше да мръдне. Гордостта е този кол. Ту се завива около кола, ту се развива около тоя кол. И самият, когато влизахме при Учителя с брат Христов, дълго време Учителят и брат Христов разговаряха за Михаил Иванов, защото получило се е някое писмо или това. Аз винаги мълчах.

Но веднъж бях с брат Христов и Учителят ме попита: „Ти познаваш ли Михаил?”

Викам: „Не го познавах. Аз се явих на хоризонта на Бялото Братство по отношение на брат Христов, не по отношение на Михаил.”

Аз нямах никаква връзка с Михаил, нито пък след... Докато беше на земята, можеше да се срещна с него, но не се срещнах. Той си отиде така.

В.К:. А когато Христо е разговарял с Учителя за Михаил, спомняте ли си нещо?

Л.Т: Спомням си. Например, Учителят го нападаше...

В.К: Михаил.

Л.Т: Казваше: „Неговата гордост ще го накаже. Михаил трябва да дойде, да се смири, да поиска извинение от тебе”, защото го е оскърбил нещо. И когато брат Христов ме намери мене, и аз го поканих на обяд, и когато влезе при мене, такова трагично разкъсване станало между тях, а че той хълцаше. Непрекъснато правеше тъй: „Хъ”, седи и пак: „Хъ”.

Все му ставаше лошо. И когато му сложих супичка с моркови, той каза: „Аз това нещо не мога да го ям.” Много храни не можеш да ги приеме - моркови и други работи, казваше. Даже и на здравето му беше посегнато. Този разрив между тях посегна на здравето му.

И постепенно се съвзе. Беше със скъсан костюм, въобще беше в плачевно състояние.

В.К.: Коя година беше? 1942?

Л.Т.: А, не, много по-рано.

В.К: Той е заминал 1937-1938 година за Париж.

Л.Т: Да, тогава, тогава беше. И той, брат Христов, познаваше моите родители, посещаваше ги. Аз бях по-малка тогава. Но започна да ми казва, че: „Аз ще Ви заведа при един мъдрец, един висш дух, който много ще Ви помогне.”

Ние винаги на „Ви” си говорехме. И аз не поемах, слушах го само. А той е смятал да ме заведе при Учителя. Но дълго време се срещахме от време на време. Той идваше у дома и на ул. „Солунска” - имаше една малка гостилничка, отиваше там да се нахранва и ме викаше някой път не да се храня, но да поговорим, в госпилничката. Тогава той започна.

Той е споделял с Учителя, говорел е за мене, но не ме е завеждал още. И тогава той почна да се среща с диригентите на Операта, да пробива път към моя дебют.

Най-напред се срещна с диригента Бобчевски212. Аз почнах с него да обръщам вече френския си репертоар на български. С него работех върху Виолета - „Травиата”, като смятах, че един ден ще ми дадат тази роля. Действително ми я дадоха, но след моя дебют.

В.К: Той ходи още и при друг режисьор, Христо. При кой беше ходил предварително?

Л.Т: Даже ходех в дома му на Бобчевски и плащах уроците си, със заплащане, разбира се, беше. След това, когато ми каза, че иска да обърна моята роля Джилда в „Риголето” на български от френски, започнах да ходя при Събчо Събев, защото той пък играе ролята на Риголето. Той ще бъде баща ми.

И въобще къртовска работа съм работила, имала съм една цел, която съм постигнала, но с деня и ноще съм работила. Да обърнеш от един език в друг цяла роля, централна, това е най-тежкият изпит. Аз го преодолях: и с „Травиата” и с „Риголето”. И аз имам още голям репертоар опери, но на френски. А те не искаха тука. А пък не са били прави. Можело е да ме пуснат да пея на френски, все едно, че съм чужд гастрол дошла, но настояваха на български. И това затрудняваше моя дебют.

Както и да е, след моя дебют се заредиха роли и вече почнаха пак да ме товарят. Роли, роли, роли, роли и се чудех как да се отърва пък от тях, щото някои от тях са много неподходящи за моя глас.

В.К: Сега, пак искам да питам за Христо. Какъв беше поводът да се скарат и да скъсат двамата - Христо и Михаил? Спомняте ли си?

Л.Т:. Само кой ще бъде по-отгоре духовно.

В.К: От двамата трябва да бъде единият!

Л.Т: И двамата амбиция имаха. Брат Христо има големи познания по окултните въпроси, много. Брат Христо въвежда Михаил при Учителя.

В.К: Така ли? Това не го знаех!

Л.Т.:  И Учителят в писмата не пише Михаил най-отпред, а пише Кръстю отпред и Михаил. А че брат Христов аз го поставям много по-високо от Михаил - по знание и по издържане по отношение на жените.

Брат Христов не се занимаваше с Евините работи, не се занимаваше с жени, много чист беше. И Учителят го нарече чист, че е чист, на мене ми го каза това. Когато топеше трите хапки със сол и му даваше, Той каза: „Той е чист!”

В.К: Сега, конфликтът кога е бил между тях? Когато са били в България или когато вече Михаил е в Париж?

Л.Т:. Когато са били в България и са живели в една стая, даже са спели, по липса на две легла, и в едно легло са спели. Тая ножица, която имам, тя е изхабена. С нея са си рязали косите, за да не отиват на бръснар, да не ги пипа светски човек. Единият реже косата на другият, и другият реже косата на другия - толкова били много близки и много се обичали.

Но като дойде до проява, Михаил му казал: „Ти няма да се обаждаш, ще мълчиш.”

Е, ама не е прав: то трябвало и брат Христов да говори, не само той. И когато брат Христов дойде при мене, той беше съсипан. Съсипан и здравословно, и външно, и в облекло беше като просяк облечен.

И аз разбих тогава сандъка, същия този белия сандък. Беше пълен с платове, понеже 30 метра плат на година баща ми има право да получи като директор на фабриката за платове, където работеше. Ние не можем да ги износим. Той раздаваше наляво и надясно, баща ми, да. И аз какво направих? Мама беше отишла в Троян при баща ми и сандъкът бе заключен с кофар. Аз разбих кофара, разбих сандъка и извадих най-хубавия плат и му го дадох. След два-три дена той се яви с нов костюм. Значи те са взели плата и му дали нов костюм.

И когато казахме на Учителя, Той се засмя и каза: „С пристъп се влиза в Царството Божие.” Значи не ме упрекна, че съм извършила това престъпление, че съм разбила сандъка. Викам, ще има големи караници отгоре, дето съм разбила сандъка, но мина без да ми се карат, от майка ми.

В.К: След като Михаил беше във Франция, те поддържаха ли писма помежду си? Или не са?

Л.Т: Не. Но аз имам едно писмо на брат Христов до Михаил, накъсано и го държа в една торбичка, както е накъсано. Трябва да седна да го лепя, пък нямам време да върша това.

В.К: Аз ще го залепя. Сега, той като слушаше за неговите успехи там във Франция, какво беше неговото поведение, неговата реакция?

Л.Т: Брат Христо се радваше, че Михаил се издига. А Михаил е иначе пък симпатичен на лице, приятен. После той, пуснаха плоча в салона на Братството, как той говори на френски, перфектно говори френски език. Значи научил е добре френския език, да може да им говори, да им проповядва. А това не е малко. Говори, че трябва да имаме качества и да не си случаен.

_____________________________

212) Венедикт Петров Бобчевски, 1895-1957, композитор, диригент