157. ВРЪЩАНЕТО НА ЦИГУЛКАТА НА РУСКИЯ КНЯЗ

В.К.: Сега на 95 страница от „Разговорите с Учителя” Вие говорите за тая цигулка на руския княз. Каква марка беше тази цигулка? Амати, Страдивариус ли беше тази цигулка, спомняте ли си Вие?

Л.Т.: От рода на Страдивариус, но дали Амати, дали Гварниери или Страдивариус, не мога да кажа.

В.К.: Какво стана с тази цигулка след заминаването на Учителя? Знаете ли нещо? Къде се загубиха следите?

Л.Т.: Сега, аз имам документ. Моят брат, понеже беше съдия и беше главен инспектор на всички съдилища в България, и беше комунист по убеждение, Той ми каза: „Никакво бавене! Ще отидеш при този брат Пеню Ганев, да ти даде черно на бяло и да се подпише, че сте върнали цигулката на Учителя.” Защото и той взе участие.

Учителят го прати да иска цигулката от мене. Не я иска от братя Янкови, а от мене я иска, защото аз я поисках от Него.

В.К.: Сега, какво става накрая? Вие им дадохте цигулка, а те после не искат да я връщат. Вие не сте го описвали.

Л.Т.: Описано е.

В.К.: Обаче после, обратно? Те не са я върнали.

Л.Т.: Ама по-нататък ще срещнете, че брат Пеню Ганев171 ме намери чак във Вършец, пратен от Учителя с писмо, което Той е диктувал на Боян Боев - дълго писмо до мене и иска цигулката.

В.К.: И Вие какво направихте?

Л.Т.: Ами аз го пратих да отиде в София, дадох адреса на братя Янкови. И последната бомбардировка, на 30 март 1944 г., той е бил в София в техния дом и се скрили в мазето, понеже имало тревога. И на другия ден Венцислав го придружил чак в Мърчаево, да присъства, че връща цигулката. А това Пеню Ганев ми записа, че цигулката е върната и я подписа. Тъй че аз имам документ, че съм я върнала и от мене не могат да искат нищо.

В.К.: Ясно, да. А какво стана с тази цигулка след туй?

Л.Т.: Нищо не знам. Научих се, че чак била в Америка!

В.К.: Да, ясно. Така. Добре.

_____________________________

171) Пеню Ганев, Пеню Ганев Бобев, 1897-1993