125. ОТНОВО ЗА ПОВИШЕНИЕТО В ОПЕРАТА

Л.Т.: Отива брат Христов при Учителя и казал: Учителю, нашата сестра Лилиана, дават й централни роли, а не я вдигат в друга категория, държат я все в една. Да кажа ли на Йоцов? - Кажи! - И той казал.

Йоцов казал: Сега няма да се допирам до никого, аз лично ще проследя.

И когато репетирахме опера „Фиделио”, бяхме слезли репетициите на голямата сцена, дето е желязната завеса дръпната. Вече салонът е открит пред нас. В тази, диригентската ложа, седеше един човек в сив костюм с черни, големи очила, само, тука, брадата му се вижда. Все там седи и гледа нашите репетиции.

Аз попитах една: Кой е този бе, все там седи?

- И ний се питаме, казва, не го знайме кой е. Нито е критик, нито е диригент, все там седи.

А той бил Йоцов. Двадесет дена е идвал всеки ден и най-после казал на брат Христов: Аз, рекъл, проверих, вярно е за Лиляна Табакова. Но последното представление, на което ме чул, е било „Марта” - заедно с целия Министерски съвет: Филов, Бояджиев, Йоцов, гдето ги разстреляха (120 души са разстреляни, и принц Кирил). Те, в операта „Марта”, аз усетих, че препълниха министерската ложа, която е горе, а тука е царската.

В.К.: Вдясно.

Л.Т.: Тука е директорът долу и тука, и тука - диригенти. Аз усетих, когато влизаха. Бяха закъснели. Аз вече пеех в първо действие, второ действие, а те първо хич ги нямаше, празна беше ложата. И понеже, като отварят вратата, много духа, а аз съм много разголена, като пея и духа отгоре ми, а съм най-отпред, като пея. И мъничко погледнах, и виждам, че един по един влизат, бавят се, не е така изведнъж.

Последната „Марта”, която той чул, беше блестяща. Защото сутринта самият Филов се обадил по телефона на Петко Стайнов (беше директор тогава): Абе къде го криете тоя бисер, бе? Бе давайте по-често да излиза! - изказали възторга си от „Марта”.

И Йоцов казал: Аз сега ще постъпя, аз ще им натрия носовете!

И изведнъж ме качва няколко категории. И когато ме викаха на касата, да си получа заплатата, ми натрупаха много пари.

- А-а-а, викам, как ще ги взема, какво ще ги правя!

Отиваме при Учителя и казвам: Аз загубих мира си! Чудя се какво да ги правя тези пари! Да помагам ли на нуждаещите се?

А Той ми каза: Ти няма да помагаш материално, само духовно.

И тогава за много неща ги пласирах тези пари, купих това-онова. И някои артисти почнаха сърдито да ме поздравяват.