124. ПРОВАЛЕНИЯ ОПИТ ЗА ПРЕПОДАВАНЕ НА ПАНЕВРИТМИЯ В

УЧИЛИЩАТА

В.К.: Така, сега по-нататък, на страница 52 от Вашите „Разговори с Учителя”. Учителят Ви казал: След войната те ще те освободят от Операта.

Л.Т.: Да. Е, Той ми предсказа. Аз, когато ме уволниха, скачах на един метър нависоко и се радвах. Но брат Христов никак не се радваше, даже побледня.

В.К.: Когато Ви уволниха?

Л.Т.: Да.

В.К.: Не му беше приятно или как?

Л.Т.: Но той казваше, брат Христов казваше на Учителя: Стига, Учителю, тая Опера, стига!

В.К.: Той не можеше да издържи вече.

Л.Т.: Не можеше.

В.К.: Той непрекъснато се влачеше.

Л.Т.: Ужас! Ужас! Постоянно го гонеха. Щото артистите са свикнали, имаха си традиционни отношения един към други, а аз правех изключение и се дразнеха от това.

В.К.: Да.

Л.Т.: Искаха и аз да бъда като тях.

В.К.: Не си от тяхното поле.

Л.Т.: Да.

В.К.: На страница 53 Вие споменавате, че те са Ви сложили в по-голяма категория, с по-голяма заплата в Операта. Как стана това нещо?

Л.Т.: Как стана? Най-напред Учителят пращаше брат Христов при министъра на просветата Йоцов и Йоцов му показа една тайна, малка врата, да влиза неофициално при него. Не от главната. И каквото казваше Учителят, той - брат Христов, беше мост - занасяше му.

В.К.: А Йоцов какъв беше?

Л.Т.: Министър на просветата. Сега, Йоцов същевременно от главния вход приемаше и владиката, и свещениците, които бяха против Учителя. Мен ми каза брат Христов, те му подаряваха цели Библии. По столовете му слагаха, щото е министър, нали.

И Учителят му каза: Иди и кажи на Йоцов да издаде заповед да се играе Паневритмията в училищата.

В.К.: Учителят казва на брат Христо?

Л.Т.: Да. Отива брат Христов и казва: Учителят ми каза да издадете заповед да се играе Паневритмията в училищата. Йоцов се замисля и казва: Ще издам заповед на детските градини, на мънинките дечица. Нека почнем от тях, а че после ще видим.

Тогава Милка Переклиева е имала такива малки деца и ги ръководела. Тя беше много способна. Даже имаше и книжки.

В.К.: Да, за детските градини.

Л.Т.: Много, много даровита.

В.К.: Да.

Л.Т.: И една нощ тя не спала, защото получила заповед утре в еди-колко си часа да се яви при началника в Министерството на просветата. И тя помислила, че й изстива мястото, че ще я уволнят. Отива и те й казват: Има нареждане от министъра да учиш децата на нещо, чакай, как се казва - на Паневритмия. И тя почнала. Ама отивал винаги министерски пратеник да следи там, в детската градина. Ама и брат Христов отивал. Аз бях много заета с репетициите.

Идва брат Христов и казва: Ах, какво се получи, сестра Лилиана! В туй време Веса Несторова влиза при Учителя и казва: Учителю, да ида ли да помагам на Переклиева? Той казал: Иди! И тя отива. И пред министерския пратеник казала: Туй движение не е тъй! Онази казала: Няма да ми се месиш! И почнали да спорят и да се дърпат за косите.

В.К.: Ама са се скарали и са се сбили!

Л.Т.: Двете.

В.К.: За косите?

Л.Т.: Е, сега брат Христов каза, стигнало до косите.

В.К.: Да.

Л.Т.: Сега, то не е било изведнъж, постепенно е станало.

В.К.: Да.

Л.Т.: И докладват на министъра и неговия човек, че има спор.

Йоцов казал: Кръстю, до тука, спирам! Искай друго нещо от мене.