100. КАК СЕ ДАДЕ КАДЕНЦА ЗА „ПЕСЕН НА АНГЕЛИТЕ”

ПЪРВОТО ЗАДЪЛЖЕНИЕ НА УЧЕНИЦИТЕ

В.К.: Това е 33-а страница. Казвате, че Учителят си е послужил с гласа Ви като инструмент.

Л.Т.: Да. Моят глас е като инструмент.

В.К.: Да, с Вашия глас си служи.

Л.Т.: С моя глас Му беше и като инструмент, защото за „Песен на ангелите” Той не ми свири каденцата, а каза: „Пей! Пей!” И аз си отворих устата и не знам какво пея, а Той през мене работи и каденцата веднага я изпях и после я записах в „Песен на ангелите”. Той не ми я изсвири, а вика: „Пей!” и ми внушава.

В.К.: В тази песнопойка - песнарката на Мария Тодорова, има ли ги каденцата на ангелите или ги няма? Тука?

Л.Т.: Има я.

В.К.: Тука я има.

Л.Т.: Ама няма глас, който да го изпей.

В.К.: Няма глас.

Л.Т.: Ами трябва колоратурен глас. Колоратурният глас е цигулка. А те имат по-ниски гласове, не могат да го изпеят, защото има горе ми.

В.К.: Горе ми има. Сега аз искам да Ви задам един въпрос, нещо, което съм слушал от възрастните приятели, които си заминаха. Те казваха: „Лилиана Табакова е колоратурен сопран и е направила песните на Учителя за колоратурен сопран, и ние не можем да ги пеем.” И те смятаха, че Вие сте променили песните като колоратурен сопран.

Л.Т.: Ето на, виждате ли? Те нямат тези музикални знания. Само „Песен на ангелите” има такава каденца. А другите нямат.

В.К.: И, което е най-важното, аз тогава смятах, че те са прави, защото смятах така: една певица колоратурен сопран може да го направи, да си покаже гласа! Така смятах. Но сега, когато чета това, което вие сте написали, знам, че Вие сте права - те не са били прави, защото те не са били музиканти.

Л.Т.: Ама разбира се.

В.К.: Но аз тогава така го възприемах.

Л.Т.: Ще видите колко Учителят цени този вид глас, цени го.

В.К.: Защото всички така казваха: „Тя е променила песните и ги е сложила съобразно своя глас.”

Л.Т.: Ама как ще ги променя!

В.К.: „Направила го е така, което да отговаря на нейния глас, за да покаже колко е хубав, разкошен” и т.н. Така аз съм слушал.

Л.Т.: Ама и това да е, няма нищо лошо в туй, даже и тъй да е. Какво лошо има в това!

В.К.: Ставаше въпрос тука, че Учителят взима Вашия глас и си служи като инструмент. Вие имате усещането, че Той влиза във Вас.

Л.Т.: Не, искам да кажа, че Той си послужи с моя глас вместо с цигулката, да изсвири тая каденца, Той ме накара веднага аз да я изпея.

В.К.: Да.

Л.Т.: И си послужи, с мисълта Си ми внуши какво да пея, кои ноти да пея. Значи аз бях в ръцете Му като инструмент-гласов и Той си служеше с гласа ми.

В.К.: Да, тука този въпрос вече е изяснен.