91. ПРОБНИЯТ КАМЪК НА КОЛОРАТУРНИЯ СОПРАН

В.К.: Да, така. На страница 23 от Вашите „Разговори с Учителя” пишете: „Аз станах права и изпях арията на Лучия ди Ламермур от Доницети”.

Какво представлява тази ария за оперния певец?

Л.Т.: Арията на полудяването изпях - най-трудната. Тя е пробният камък на колоратурните сопрани. Който може да издържи тази ария, е истински певец.

В.К.: Значи колоратурния глас по тази ария се изпитва.

Л.Т.: Много трудна ария е. Аз Му я пеех.

В.К.: Сега на страница 24 от Вашите „Разговори с Учителя”.

Вие, тази история с шапката, която Вие купувате, за да се вземе мярка на Учителя - Учителят не позволи да Му се вземе мярка, така ли? Как точно стана?

Л.Т.: Той не си даде сантиметрите на обиколката на главата, за да изберем шапка. А като нямаме сантиметри, не можем да улучим размера.

Аз репетирам, а брат Христов му даде тази задача от магазина на Цървенков - срещу двореца, най-скъпите мъжки шапки. Влиза - и Учителят не си дава сантиметрите. А той занася една шапка, но тя влиза чак до тука, в носа Му. И трябва да се върне и да взема втора шапка. Занася я, ама тя е малка, тясна е. Тя пък до тука, не може да влезе.

В.К.: Значи малка.

Л.Т.: Аз излизам от репетиция, вече мръква, а той не може да купи шапка. Отиваме заедно в магазина. И посочих една шапка там, дадоха.

Качваме се, часът беше 10 вечерта, минаваше 10. Тури я Учителят - таман. То беше радост! То беше - нямам думи.

В.К.: Това е шапката - с тази снимка, която беше тук един път?

Л.Т.:Да.

В.К.: Тука има една снимка с шапката на Учителя. Ясно, да. Ей-тази бялата шапка. Така. Тази бяла шапка, гдето Вие сте с Венцислав Янков, с Христо и Вие с Учителя. Да, ясно.

Л.Т.: Той не си даде сантиметрите.