78. АДЕЛИНА ПАТИ

В.К.: Да, сега вече е ясно. Сега, тука Учителят споменава, че една известна, голяма певица от миналото влиза в тебе и пее чрез тебе. Това е Аделина Пати.

Л.Т.: Това милиони пъти ми Го повтаряше. А аз Го питах, може ли да ми кажете името й. А Той каза: „По-добре да не го знаеш сега.” А накрая вече ми каза, че е Аделина Пати.

В.К.: Защо Той отначало не поиска да Ви каже - да не Ви смути? Какви са мотивите Му?

Л.Т.: Ама аз не обичам да човъркам Учителя. Той никак не обича да го човъркат. Всички, които Го питат „Защо?” и се съмняват, Той ги пращаше в най-затънтените села да преподават като селски учителки и да газят дълбока селска кал, и кучета селски да ги гонят и лаят.

В.К.: Това не го знаех.

Л.Т.: Учителят не обича да Го питаш.

В.К.: Това много ми харесва: за селските учителки и за селските кучета.

Л.Т.: Да приемаш, без да се съмняваш, като попивка, като попивателна хартия, сложена върху мастило, без да човъркаш и да питаш. Щом човъркаш и питаш, ти се съмняваш.

В.К.: Да, слушал съм, отиват да го питат, ама държат на собственото си мнение.

Л.Т.: Никога не съм Го питала, никога. Приемам и благодаря. Казвал ми е даже противоречиви работи да върша - аз не питам. Мен брат Христов ме предупреди: Искаш ли Учителят много да те обича, няма да Го питаш.