68. КОМУНИСТЪТ СТЕФАН КИРОВ И

ФАШИСТЪТ ПОЛКОВНИК ПАНТЕВ

Л.Т.: Ето СССР, поканата да пея в Съветската легация.

В.К.: Това е поканата от 1939 година, така ли? [Чете]

„ЛЕГАЦИЯТА НА СССР В БЪЛГАРИЯ

ОТ ИМЕТО НА ВСЕСЪЮЗНОТО ОБЩЕСТВО ЗА КУЛТУРНИ ВРЪЗКИ С ЧУЖБИНА ВИ МОЛИМ ДА ПРИСЪСТВАТЕ НА ПРИЕМА (с главни букви).

Приемът ще се състои на 20 март, понеделник, в салона на Съветската легация, София.

Облекло обикновено.”

Л.Т.: На приема пяха руски арии и песни.

В.К.: „Госпожица Лиляна Табакова.”

Това коя година, 1939 година ли?

Л.Т.:Да.

В.К.: 1939 г.

Л.Т.: А тогава полицията арестуваше, които влизат в Съветска легация да пеят.

Първият, когото арестуваха, ето, пише за неговото арестуване. Ето, оттука надолу.

На 20-и, на края на февруари, пях в Съветската легация. И той ме заведе с файтона си.

В.К.: Стефан Киров.

Л.Т.: А в първите дни на март го арестуваха.

В.К.: Да. Това е описано в списание „Наша Родина”, № 2, месец февруари 1979 г.

Л.Т.: И не се върна вече. Там го убиха. А Учителят мене ме опази.

В.К.: Да. Тука четем следното:

„В едно ранно мартенско утро на 1939 г. (разказва Иван Иванов - Иванич, актьор, сътрудник на Съюза на артистите), Стефан Киров бе извикан в Дирекцията на полицията за бърза справка. Когато влиза в кабинета на полковник Пантев106 бива посрещнат с ледено мълчание. Пантев е забил глава в книжата на бюрото си. Киров стои няколко минути в очакване.

Приближава се до полковника и го запитва: „Защо, г-н Пантев, не ме поканите да седна, нали знаете, аз съм с болно сърце?”

Пантев вдига глава и с яростно озлобление вика: „Комунистите не могат да сядат!”

Пламналият Киров чука с юмрук по бюрото: „Да, комунист съм. Ха да видим какво ще ми направите!” И сяда на близкия до него стол.

Пантев натиска звънеца. На влезналия в кабинета дежурен агент нарежда: „Да се въдвори незабавно в Елхово!”

За интернирането на Киров в Елхово излизат няколко съобщения в печата. Правителственият вестник „Зора” пише:

„Полицията е въдворила на местожителство в провинцията Стефан Киров и професор Асен Кантарджиев. Още снощи двамата бяха изпратени, първият - в Елхово, а вторият - в хотела.

Въдворява[нето] и на двамата бе извършено въз основа закона на Държавната полиция.”

След известно време, по застъпничество на Владимир Станев, председател на Съюза на артистите в България, Стефан Киров бива преместен в Сливен.

Задържането и поведението на Киров в Сливен се съобщава в писмото на областния полицейски началник до директора на полицията:

„М.В.Р.З. Областно полицейско управление - Бургас

1 № 4816127 - V.1939 год.

Строго поверително.

До Дирекцията на полицията, Отдел .Държавна сигурност” - София.

Донасяме Ви, г-н Началник, следното: С Ваш № 2.1945 от 24.III.1939 год. бе въдворен в Елхово видният комунист-артист Стефан Киров.”

Л.Т.: Туй всичко го имам в интервюто по радиото.

В.К.: Така. [Продължава]

„Впоследствие с друго предписание същият бе преместен в гр. Сливен.

В град Сливен, родният град на Стефан Киров, същият поддържа връзки с всички левичарски среди, като навсякъде разправя, че бил интерниран при един прием в Съветската легация, пил наздравица за Сталин и за славната Червена армия, а също, че на конгреса на журналистите държал реч против Германия.

През време на пребиваването народният представител комунистът Иван Киров Бояджиев също беше поставен в постоянен контакт със Стефан Киров.

Пребиваването на Стефан Киров в гр. Сливен, един от най-комунистическите градове в България, е вредно за държавната сигурност.

Областен полицейски началник: (Не се чете.) Началник държавна служба: (Не се чете.)”

Значи след това Киров го убиват. Значи Вие фактически заедно със Стефан Киров присъствахте на този концерт.

Л.Т.: Той три пъти ме качи на файтона. Единият път - да пея в зала „България” на неговия 30-годишен юбилей. И пристигаха от Русия телеграми и той пликовете ги късаше на сцената и ги четеше, но в салона имало от полицията на полковник Пантев.

А аз четох в едно списание, че се падна на едно младо момиче, то да го убие.

Момичето го уби, вардеха го с годеника. То беше сгодено туй момиче и вардеха кога се прибира, срещу Зоологическата градина, полковник Пантев.

В.К.: И къде го убиха, в София, го застреляха?

Л.Т.: Да. Застреля го момичето. Паднало му се на жребие то да го убие.

В.К.: Значи момичето.

Л.Т.: Момиче го уби.

В.К.: Значи жена. Каква карма! Такива работи само в България може да се случат.

______________________________

106) Атанас Атанасов Пантев, 1892-1943, юрист, военен