69. ТРИСТА КОНЦЕРТА ПО РАДИО СОФИЯ

Л.Т.: Ето сега тук на снимката на списание „Радио” се вижда, че пея песен от Беинса Дуно. Тука пея „Фир-фюр-фен” с Асен Найденов, главен диригент в Операта. Но пея и други работи.

В.К.: Да.

Л.Т.: Ето ми името оттатък.

В.К.: Да, „Госпожица Лиляна Табакова”.

Л.Т.: Такива картички имам триста. Значи аз съм изнесла триста концерта по радиото.

В.К.: „Госпожица Лиляна Табакова, ул. „Цар Крум” № 9, Тук.”

Л.Т.: Че разбира се, че ще ми подарят, извадиха от златната каса и ми подари интервюто ми с Радио София.

В.К.: Четем в поканата следното:

„Вашето участие в програмата е насрочено за 15 август 1940 год.

[четвъртък] в 22 часа.

Времетраене 25 минути.

Програма: Корсаков, Росини, Верди, Беинса Дуно.”

Л.Т.: Да, „Фир-фюр-фен” съм пяла. А Господ какво направи! Вместо да ме турят вечер да пея - винаги вечер ме слагаха, него ден ме туриха в неделя [18 август] на обед, в един часа.

И колеги се събрали във Вегетарианския ресторант да се хранят. Управителят на ресторанта завъртял радиото и тъкмо аз почвам да пея, и ме чули. На другия ден не можех да се отърва от тях: „Ама такава хубава молитва изпя ти! Индуска? Откъде я имаш, бе? А-а, разкошен, слушахме ти концерта.”

Сега, втора картичка. Каза Учителят да пиша: „Пиер Беинса”, Пиер Беинса.

В.К.: Това кога? Кога е бил концертът?

Л.Т.: Изпях: „Имаше человек” и „Цветята цъфтяха”. Но тогава ми акомпанира Людмила Прокопова, акомпаняторката на Морфова.

В.К.: А това е на 14.06.1941 г. Покана:

„Вашето участие в радио-програмата е насрочено за

24.VII.1941 год. в 20 часа.

Времетраене 30 мин.

Програма: Палбер, Бежа, Матерберг, Белини, Пиер Беинса.”

А-а, Пиер Беинса. А-а, значи това е написано в поканата и ти си го изпяла.

Л.Т.: Да бе.

В.К.: Пиер Беинса Дуно. Това трябва да се знае от музикантите, за да знаят как да представят Учителя.

Л.Т.: Изпях две песни и Учителят горе в стаята си ме слушаше на радиото и изброи даже всички номера, и много ме хареса.

В.К.: Значи когато Вие сте пели, Той е слушал по радиото на Изгрева, в стаята Си.

Л.Т.:Да.

В.К.: На Изгрева.

Л.Т.: Сега, първият урок по „Битието”, когато почнах първия урок, като ми даде ключа от къщата на Стефова, да спя горе.

Първия урок, брат Христов търси лист да пише, няма по джобовете и писал на една снимка на Венцислав на гърба.

В.К.: Това е един портрет на Венцислав. Отпред пише „1.II.1943 год., София”.

Л.Т.: Това е Венцислав.

В.К.: Да. „На Христо Христов за спомен от Венцислав Янков.”

Значи това е почерк на брат Христов. Той се чете малко по-трудно.

Да, „Учителят изпе”. Значи той трябва да се разчете, този. Значи Той.

Л.Т.: Той сам е писал.

В.К.: Да. Значи той си е водил бележки, понеже не е имал лист хартия.

Л.Т.: Нямаше листи, записал го отзад на снимката.

В.К.: Това е документ, важен документ. Значи знаем вече какво представлява тази снимка.

Л.Т.: Това ми са, разбира се, документи, които пазя, за моята певческа кариера.