48. СНИМКИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

В.К.: Сега, аз искам да се отправим към друга тема. Например понеже за тази твоя книга, ние трябва да я документираме с много снимки, с много неща. Например тука ти си показала много снимки.

Л.Т.: Нямам време да ги увеличавам.

В.К.: Аз ще ги увелича. Сега, аз искам да те питам за някои снимки, за да ми разкажеш историята на тия снимки: кога, какво, що и как. Защото трябва да имам коментар към тях.

Л.Т.: Ето тука например. Аз съм изнесла един концерт сутринта на сцената на Изгрева и след концерта Учителят поръча само на музикантите да се изнесе една закуска. Ето ги, виж тази снимка.

В.К.: Аз съм я виждал тази снимка, обаче не знаех кой кой е.

Л.Т.: Ето Го Учителя. Аз съм до Учителя. До мене е брат Христо.

В.К.: А от другата страна кой е тука до Учителя?

Л.Т.: От тази страна е един флейтист. А гърбовете на задниците, тука дето са седнали, е Кисьова, Симеон Симеонов, Катя Грива, всичките музиканти на Изгрева, само че са гърбовете им, които са на снимката.

В.К.: Сега, това ли е този концерт, който ти си изнесла на Изгрева, когато Учителят се подписва на издадената на френски негова книга?

Л.Т.: А-а, не е той. Той е на 9 януари 1941 г. А това не е януари. Това е лятно време. Аз имам много концерти, много на Изгрева.

В.К.: Така. Тука Учителят е на Рила.

Л.Т.: Аз съм до Него седнала. А до мене пък е брат Христо. Това е закуска след концерта.

В.К.: Това в неделя ли е било?

Л.Т.: Ами имам датата, ама не помня. Сигур е било неделя.

В.К.: Ние почваме да коментираме снимките. Сега, горе това е Учителят, тази снимка е позната, нали - как излиза от салона с книгата. Тази едната снимка - Учителят седи с разкършен хляб. Това е Мърчаево, нали?

Л.Т.: Да, да.

В.К.: И другата е Мърчаево. Така, тази снимка.

Л.Т.: А тука е пък на Рила, пред палатката.

В.К.: Това е картина, понеже виждам, че е цветна.

Л.Т.: Снимка е.

В.К.: Снимка цветна?

Л.Т.: Снимка. С чаршафи завита масата и Той е турил моята шапка, която Му поднесох от магазина „Червенкови”.

В.К.: А-а, значи аз съм виждал много снимки на Учителя на Рила с една много хубава бяла шапка. И аз съм ги назовал тия снимки: „Учителят, с бялата шапка”. Значи Вие сте подарили тази шапка.

Л.Т.: Но Той не си даде сантиметрите, обиколката на главата.

В.К.: Да.

Л.Т.: И много ни разигра. Защото първата шапка до тука слизаше. Втората пък не може да влезе. А чак когато и аз влязох в магазина, хванахме вече шапката. Но не иска да си даде сантиметрите на главата. Може би има някаква причина.

В.К.: Така. Да, има някаква причина. Аз искам да те питам. Тука виждаме една снимка: вляво горе това е?

Л.Т.: Това е Венцислав Янков.

В.К.: А-а, той е Венцислав Янков.

Л.Т.: Влиза в приемната на Учителя. Вижте как са изпрашени. И ето го брат Христов, а вътре е Учителят, сега ще влязат.

В.К.: Да. Той, Кръстю, е с шапката и с чантата, а това е Венцислав Янков. Това е цигуларят, така ли?

Л.Т.: Той си е снел шапката и сега ще влиза.

В.К.: Да.

Л.Т.: При Учителя.

Л.Т.: Тука Учителят във време на Паневритмия.

В.К.: И се пази с лявата ръка от слънцето.

Л.Т.: Ето каква задача даваше Той на сестра Савка. И казваше тъй: „Ти няма да се явиш на Паневритмия утре. Ще се скриеш в лозите. Там има един храст, там ще се пъхнеш. И ще държиш тетрадка в ръцете си. И ще ме наблюдаваш. Каквото движение направя, ще го запишеш. Моите движения не са произволни. Те се диктуват от друг свят.” И сестра Савка се пъха в храста и държи, аз го имам записано, нейните тетрадки. Тя ми ги завеща, преди да си замине.

В.К.: Нейните тетрадки са при Вас?

Л.Т.: Да, да, имам, само че във вид на тефтерчета. Тя пише: „Учителят бръкна с дясната си ръка в десния джоб, извади си кърпичка и си обърса носа. И пак прибра кърпичката.” Пише. След туй, ето на Той сега е направил едно движение... Тя всичко записваше. И после Му Го прочита. Това беше Негово поръчение.

В.К.: Значи това, което Вие казахте, се свързва с тази снимка.

Л.Т.:Да.

В.К.: Тука Учителя. Аз тази снимка не съм я виждал.

Л.Т.: Пак е много прашна.

В.К.: Да, с бяло сако, което е три четвърти по дължина.

Л.Т.: Тука е брат Христов до Него.

В.К.: А-а, той е брат Христо. А той е в сянка, аз не го видях.

Л.Т.: Едно до друго. Ето Го!

В.К.: Учителят с три четвърти по дължина бяло сако, а до Него е Кръстю Христов.

Л.Т.: Да.

В.К.: Сега тука Учителя.

Л.Т.: Тука е.

В.К.: Тука е сега горе на Молитвения връх. Това е брат Кръстю Христов, Учителя.

Л.Т.: Тука пак е във време на Паневритмия.

В.К.: Да, виждам, Учителя.

Л.Т.: Трябва да ги избърша. Отдавна не съм ги бърсала. А тука...

В.К.: На екскурзия някъде долу? Тука виждаме насядали са...

Л.Т.: Те, като се увеличат, ще бъдат по-ясни.

В. К.: Ето сега, това, което Вие го имате записано, ще го документираме с тази снимка. И затова е необходимо аз да Ви питам за всички неща и Вие да разказвате, защото няма кому да ги кажете след това.

Ето, например това, което е записано, ще се документира с тази снимка. А онова, което Вие казахте за Савка, ще се документира с тази снимка. Затова е необходимо Вие да ми разказвате някои неща.

Това е вероятно някаква екскурзия, защото Учителят е седнал, до Него е Кръстю Христов, аз го виждам тука, тука е до Него от лявата страна, ето го тука. Това е някаква екскурзия.

Л.Т.: То е пак на Рила.

В.К.: Да, това е някъде на Рила. Ето, вижте колко много неща казахте за тези снимки.

Л.Т.: А тука Венцислав влиза при Учителя.

В.К.: Да, така.

Л.Т.: Щото някой път с мене беше, а някой път отиваше и само с брат Христов. Аз бях много заета в Операта и си пазех гласа. Не можех да тичам и на тъй, и на тъй.