Алтернативен линк |
56. ТЕЛЕГРАМАТА ОТ БЕРЛИН
29.08.1943 г.
[неделя], Изгрева, София
Снощи [28.08.1943] дойдоха при мене майката и бащата на двамата братя Янкови. Казаха, че утре искат да отидем на Изгрева при Учителя, да си кажат „довиждане”, защото си заминават за Берлин. Куфарите им били събрани и билетите им били почти купени.
Днес ние влязохме при Великия Учител.
Днес Учителят имаше особено изражение на лицето Си.
Майката Янкова, още като Му целуваше ръката, каза:
- Учителю, ние сме дошли за малко да Ви кажем „довиждане”, защото си заминаваме за Берлин.
Учителят си затвори очите. Ние всички мълчахме. След известно време
Той отвори очите Си и каза:
- Рекох, Вие няма да заминете за Берлин.
Майката на братя Янкови каза:
- Как така, Учителю, ние си събрахме багажа и билетите си купихме. Учителят мълчеше и спокойно я гледаше.
Ние всички мълчахме.
Майката повторно каза:
- Учителю, това, което Вие казвате, е невъзможно, защото Любомир трябва да се яви във Филхармонията на репетиция. Двамата имат работа там.
Учителят все мълчеше и гледаше пред Себе Си.
Янков каза:
- Е, стига, щом Учителят казва, но вие ще тръгнете, че ще видим. Ако трябва, пак ще дойдете тука.
Всички станахме прави. Аз първа целунах ръката на Светлия Учител. После и Янкова, и ние първи излязохме от приемната стая на Учителя. Като излязохме отвън, тя ми каза:
- Вие защо мълчите? Как да не си заминем?
Аз я успокоих, като казах:
- Вие трябва да знаете, че Учителят не говори, освен каквото Бог Му каже. Бог Му казва това.
Ние всички слязохме в града. Като стигнахме на мостчето между улиците „Граф Игнатиев” и „Евлоги Георгиев”, Любомир тичаше срещу нас и държеше в ръцете си телеграма от брата на Янкова, в която пишеше, че апартаментът в Берлин е разрушен и запален заедно с всичката покъщнина. Следва писмо. Амин!
Сега Венцислав готви следващия си концерт на моето пиано, защото оперният артист Михаил Попов60 беше взел тяхното пиано под наем и с договор и не им го връща сега назад.
Венцислав всеки ден идва и свири на моето пиано.
Ние се храним заедно и тримата с брат Христо. Венцислав започна да спи в другата стая. Аз държех две стаи, с ползване на кухня и баня.
Господи, Твоето Слово е живот! Ти си наша Виделина. Ти си наша опора. В Тебе е нашата сила! Амин!
_______________________
60) Михаил Христов Попов, 1899-1978, оперен певец, бас