55. ИТАЛИАНСКИТЕ ЦИГУЛКИ

28.08.1943 г.

[събота], Изгрева, София

Днес ме посетиха цялото семейство Янкови в дома ми и помолиха ме да отидем заедно при Учителя. Те се срещнали с някоя дама, италианка, която притежавала 5-6 цигулки Амати, Гварниери [Гуарнери] и други. Те я помолили да отнесе всичките си цигулки на Изгрева, че Любомир да ги опита.

Ние всички се изкачихме на Изгрева. Италианката, дебела възрастна жена, беше вече дошла с един по-млад мъж. Съобщиха и на Учителя. Всички влязохме в салона. Аз седнах до Учителя. Мъжът вадеше цигулките една по една и Любомир свиреше на тях на сцената.

Аз бях седнала до Учителя, потопена в Неговата свещена аура и слушах с внимание коя цигулка е по-добра, по-добре звучи.

Учителят понякога споделяше нещо с мене. Всяка цигулка звучеше различно и всяка цигулка струваше цяло състояние. Накрая италианката и мъжът си прибраха цигулките и си отидоха.

Учителят се произнасяше за всяка цигулка пред мене.

Ние си отидохме.

Учителят каза:

- Човек трябва да е чист, за да обича Господа. Бог е Любов, Бог е живот, Бог е светлина!

Амин!