При този обрат на събитията на руската земя, в България се образува центърът на Отечествения фронт през юни 1943 г. В състава на този център влязоха комунистите, земеделците, социалдемократите и звенарите. Отечественият фронт търсеше изход от това непоносимо вътрешно и външно положение на България.
След като чухме, че се е образувал Отечествен фронт, то и Учителят заяви публично: „И сега горе в Невидимия свят също се образува Отечествен фронт. И никакви убийства. Заставете ги да работят!" Учителят не одобряваше убийствата, защото онези, които ще бъдат убити, като заминат горе в Невидимия свят, стават по-опасни, защото не са вързани с телата си, както когато са на земята, а могат да пътуват през пространството и чрез внушение да накарат други да извършат престъпление, в знак на отмъщение." Но това не бе спазено от комунистите, когато те дойдоха на власт. Учителят държа един строг тон срещу шовинизма и срещу милитаризма.
Програмата на Отечествения фронт бе съставена от Георги Димитров, който беше в Москва и бе обявена по радио „Христо Ботев" от Москва на
17.VII.1942 г.
На 10.VIII.1943 г. се форми първият състав на Националния комитет на Отечествения фронт в България. В него влизаха: Драмалиев (БРП -комунисти), Никола Петков от БЗНС "Ал. Стамболийски", Кимон Георгиев от „Звено", а през септември влизат социалдемократът Чешмеджиев и Димо Казасов, от независимите интелектуалци. На 9.IХ.1944г. е образувано първото правителство на ОФ с председател Кимон Георгиев. На 17.IХ. 1944 г. е обявена програмата на ОФ правителство: 1. Скъсване с Германия. 2. Изгонване на германските войски от България. З. Присъединяване към антихитлеристката коалиция на страната на СССР до завършване на войната.
И така, първо се образува ОФ в Невидимия свят. Учителят го одобри и разреши той да се реализира на земята. А пък аз ви приведох някои исторически данни. А вие ще си направите извода, кой е управлявал света по онези години. Това е важно за вас, а за мен нещата бяха ясни, защото аз бях свидетел на думите на Учителя.
На 28 август 1943 г. почина Борис III, който се беше завърнал от срещата си с Хитлер. Пристъпи се към избиране на регентство. Италия капитулира. На 3 септември 1943 г. е подписано примирие. А на 13 септември 1943 г. новото италианско правителство обяви война на Германия. Българските управляващи фактори не вземаха акт от всичките тези събития. Първото опомняне настъпи от нападенията на американските бомбардировачи на 14 и 24 ноември 1943 г. и 10 и 20 декември 1943 г.
Руските войски все повече и повече изтласкваха немските войски от територията на Русия.
Партизанското движение в България и в нейните съседи се разрастваше. В българския народ се събуди пасивната съпротивителна сила, която действаше бавно, незабелязано, но сигурно. Правителството и армията, чувствайки своята несигурност, предприемаха действия на отчаяна реакция и терор.
София на 10.I.1944 г. беше жестоко бомбардирана през деня и нощта от американците. Тези бомбардировки продължиха през месеците март, април, май и юни. Положението ставаше безизходно. Усилено се заговори за смяна на политическия курс.
