37. ВЕРГИЛИЙ ПОСТИГНА БРАКА СИ С НАСИЛИЕ
четвъртък, 12 май 2016 г.
През 1980 г. Вергилий се опита да уговори с баща ми, от години бленувания брак с мен.
Бленувал го е, да!
Но не заради мен, а заради другото, което идваше чрез мен.
Аз бях свидетел на разговора им, но не и участник. Баща ми каза: „Ти попита ли Милка?” Вергилий не беше ме попитал, и никога не ме попита! И което беше още по-нелепо, той никога не чу от мен, че искам този брак!
След тази среща, се върнахме в Бургас с баща ми. Все пак, помислих аз, ще е по-разумно първо да видя къде и как живее, и тогава да му отговоря. Реших да го посетя в Своге, за да имам някакво впечатление. Той ми предложи брак, но решението щеше да е мое. Тръгнах за Своге, с тези мои представи в главата. С моето разбиране. И с моя морал.
Вергилий ме посрещна в София. Преди да идем на Балкана, той между другото се информира дали съм вече негова годеница. Годеница? Защо не, казах аз великодушно!.....Но годеницата не е съпруга. За да съм съпруга, той имаше път да извърви! Имаше още и качества да доказва!....
Уви! Разсъждавала съм наивно! Вергилий превърна моята визита в Своге в победа за себе си!
Животното в него, без всякакво неудобство смачка претенциите ми да бъда уважавана, и да имам право на решение!
С груба безцеремонност, той ме принуди тихомълком да приема предложението му. Но не забравих грубостта и бездушието на тази негова постъпка.
Родителите на Вергилий, бяха дошли в Своге за два дни. Въпреки молбата ми, той не ме представи като своя годеница.
Как ли съм изглеждала в очите им? Преглътнах обидата, и се представих за бъдеща снаха...
Три месеца след сватбата-фарс, аз си тръгнах от Своге.
Бях се опитала да разбера и приема Вергилий, такъв какъвто е. Но в много отношения, животното в него бе по-силно от човека!
Затова не съжалявам! Получих ценна опитност! Един насилник ме покани да работя за него. Казах му: „Не!”
Публикувано от Milka Kraleva в 14:25:00
