19. ПИСМО, ИЗПРАТЕНО В БУРГАС, ЗА ЯСНОТА.....
22 септември 2015, Милка Кралева, Модесто, Калифорния, САЩ
През септември миналата година, изпратих на братята и сестрите в Бургас писмо.
След 15 години в Америка, където природата ми на роден щастливец ме измъкваше от трудностите винаги с риба в уста, реших да напиша моята истина за събитията в Бургас.
Изпратих писмото си на зет ми Димитър, с молба да го прочете на някоя от сбирките в салона. Предполагах, че сред бургаските бели братя, някой е запазил непредубеденото си мислене.
Но зет ми получил отказ!
Ръководството пожелало да провери съдържанието на писмото ми. Взели го, и след седмица му отговорили: „Писмото от Милка, няма да се чете!” Повечето от групата отказват да го чуят, защото не искат да се ровят в стари работи. - „Решихме да пазим нейното писмо в архива. Ако някой се интересува, ще му дадем копие!....”
Не се изненадах!.... Удобното мислене е по-лесно от непредубеденото....
Ето моето писмо....
„Здравейте братя и сестри в Бургас!
Много от вас сте чували името ми. Много от вас сте казвали името ми. И много от вас сте коментирали името ми. Но след дълги години подвизаване в идеите на Учителя, минавайки през всякакви места - и красиви и грозни, аз разбирам, че в Бургас, в градът където живях и работих 50 години за Учителя, почти няма човек, който ме познава истински. Затова искам с няколко думи да ви кажа защо живея далече, и с какво съм запомнила живота си в Бургас. За да го знаете от мен. За да знаете моята истина.
Напуснах Бургас, когато за мен вече нямаше възможност да работя, така както исках, и както можех! От концертите си в Англия и посещението на добре устроени духовни центрове, бях обзета от идеята да се създаде център за Учителя, където акцентът да не е върху салон и хотел (както тогава някои искаха), а зала за срещи, библиотека и книжарница.
Ръководството от 1998 отказа да разговаря с мен, по собствени съображения. Дори и една отчаяна постъпка от моя страна - затваряне за една вечер салона - не успя да предизвика разговор между нас! А аз исках честен разговор, нищо повече. Разговор не се получи! Получих призовка. Братята поискаха да дам обяснения в съда за постъпката си. Но съдът застана на моя страна, поради документа за собственост на салона, който тези същите братя ми бяха дали още през 1962.
Липсата на откровеност, доверие и братство, доведе до ескалация на омразата в салона.
И един ден дойде Павел, непознат човек, който сподели, че е поканен от лицето Георги Христов, за да ме махне от пътя на добрите братя, на които преча!
Няма да обяснявам какво се случи, защото то има само една дума. От ясна, по-ясна - клопка на духовете! Тези духове, които вилнееха тогава на това място! Защото докато аз се опитвах да внеса култура и интелигентно отношение към Учителя, в гърба ми тихомълком от много страни се пращаха стрели на завист и озлобление! Там където има подобна борба, винаги се проявяват негативни сили. Тези сили се проявиха, когато се яви спора. Спор за имот. Гнусен спор, в който аз нямах никакви материални стремежи. Всеки, който някога е общувал с мен, го знае. Материалното, никога не ме е интересувало.
Идвайки в салона, Павел си направи добра преценка! Той видя че „двама се карат”, и че той може да е „трети”, който да спечели! Изгради си тактика, и с помощта на честни и нечестни средства, постигна намеренията си.
Аз бях хваната в клопка!
Трябваше да се доверя или на лъжеца, или на враговете си, т.е. братята, които ме пратиха в съда за вътрешен проблем, лесен за разрешение по братски. Аз имах гласа на Учителя в душата си. Доверих се на една Негова мисъл: „Понякога и да те лъжат, трябва да вярваш! Остави този който лъже да отговаря за постъпката си. а ти трябва да му вярваш.” Противоречива мисъл, но в моето положение бе спасителна.
Павел обеща да се намеси в спора, ида постигне в бъдеще реализиране на моята идея за духовен център на Учителя в Бургас. Виждах че вървя по острие на бръснач, но бях с отворени очи, и преценявах трезво. Прехвърлих имота на негово име, за да продължи той тази война. Той се хвалеше, че има сили да спечели.
Още нещо за салона. Приех го през 1962 г. даром, за да се запази, и платих скъпа цена - близо 40 години лишаване на право да имам собствен дом. Реших така: Даром съм взела, даром ще го дам!
Павел се подписа, че ми дава пари, но такива нито аз, нито вещото лице, което уреди тази фалшива сделка е получило! Дадох го на Павел, на този, когото Георги доведе в салона. Наблюдавах Павел много внимателно, и винаги имах яснота, че лъже, и че играе двойна игра!
Но така е на Земята! Животът е като арена! Водят се много действия, и истински войни, които не всякога се виждат и разбират от всеки. Истинските войни се водят в Невидимия свят, а се отразяват на Земята, чрез нас, хората!
Войната на Павел, или на силите в него, бе срещу братята и срещу мен, за да вземе всичко! Той наистина взе всичко, което имах!
Каза, че ще го запази. Така каза. Той само знае какво е направил. Моята връзка с него е прекъсната! По мое желание!
Излязох от България, защото пожелах да започна живота си сама, да няма около мен нито един, който уж ми помага, а ме манипулира, и нито един, който уж ми е брат, а ме изпраща на съд, вместо да разговаря с мен!
Отдалечих се от всички, и от всичко! Взех си само цигулката, и дрехи в един куфар. Наистина започнах отначало, от нулата.
Живях един месец при Елена Николова в Лос Анжелес, докато намерих работа в Модесто, друг град в Калифорния.
Успях да повикам Богдана, дъщеря ми, за да следва там.
И кога двете, кога сами, ние изградихме живота си благодарение на помощта на Незнайния, и с вяра в Живота.
За нищо не съжалявам! Не съм направила съзнателно зло, никому!
Работих по съвест в издателство „Сила и Живот”, и показах на дело как трябва да се работи за Учителя. Личен живот нямах. Цялото ми свободно време бе посветено на идеите на Учителя.
Хитрец като Вергилий Кръстев, пожелал да създаде семейство с мен, за да се добере до архивите на баща ми и на брат Борис, а изоставил дъщеря си изцяло на грижите на моето семейство, не можа да сломи духа ми!
Този брак не се вписва в представата за личен живот. Той беше брак по сметка от страна на Вергилий, а аз бях жертва на неговия ламтеж за ценности!
Лъжец като Павел, дошъл в салона като спасител на братята, извъртял се на 180 градуса и пожелал да стане мой спасител, също не ме сломи, защото аз минах през ада, който той ми предложи, и го приех като специално посвещение в мистериите на негативното.
Иска се смелост, за да минеш по такъв Път!
Това че бях с отворени очи, и че слушах Учителя в душата си, ми помогна най-вече да излеза отново на чист въздух!
Павел взе много, но само материалното! Един архив, не е по-ценен от душата на човека! Загубих ценен архив, но не загубих душата си! И днес, съм в мир с нея.
Споменът ми за Бургаското Братство, е хубав!
Участвах в живота му активно, и в най-добрите му години - годините, когато Недялка Карагеоргиева не идваше в салона, и не се бореше явно срещу баща ми. Никой не може да отрече добрите неща, които той, с преданост и чистота извърши в Бургаското братство. Той ме учеше без думи. Учеше ме с пример. Когато времето на детството ми мина, естествено беше аз да продължа да работя за идеите на Учителя.
Тогава, както и през цялото ми детство, бях поощрявана и обгръщана с любов от братята и приятелите на баща ми - Георги Томалевски, Влад Пашов и в последните години Борис Николов. Тези тримата, заедно с моя баща, ми показаха идеята за братство в действие. Те бяха такива, каквито бяха и думите им - умни, възвисени, одухотворени. Те бяха с мистичен поглед към живота. И досега са в сърцето ми, не са ме напуснали нито за ден!...
Спомням си Бургас с изгревите сутрин на морския бряг, и с пътеката на Слънцето, която роди идеята за клуб „Приятели на Слънцето”, 1989, детското вестниче „Светъл лъч”, и още много добри неща!
Спомням си Бургас и с първото интегрално изпълнение на Музиката на Учителя 1978. За първи път!... В Бургас!.... В този салон, заради който напуснах България! В цикъл от десет вечери, с цигулката си изпълних цялата музика на Учителя, в мълчаливото, пълно с благодарност присъствие на братя и сестри, участници в това тържество на Духа.
Спомням си Бургас и с опита да създам Градска духовна библиотека, с получаването на много кашони с духовни книги от цял свят - по моя молба. Помня че подреждах столовете за братята в сряда и неделя, а в останалите дни нареждах книги по лавиците, и създавах идея за библиотека.
Помня как махнах казана с боклук, който стоеше на входната врата и хващаше погледа на всеки, който влиза и излиза. На негово място направихме с Надя алпинеум. Помня, че изчистихме, пак с Надя, гредите в градината, които стояха там още от построяването на салона. Помня още мириса на тези изгнили вече греди.
Помня и, че засадих на това място кокичета! И досега не съм забравила тези кокичета! За мене те са символ. Символ на борба с онова, което си отива.
За да си кокиче, трябва да си смел! Да можеш да се бориш с неблагоприятните условия!
Бургас, днешният Бургас, във вашите очи е друг. За мен, Бургас е само спомен. Спомен за баща ми. Спомен за „Приятелите на слънцето” и „Светъл лъч”. Спомен за издателската работа в „Сила и Живот”. Хубави спомени!
Днес, когато си спомня за Бургас, чувствам само едно: благодарност за шанса да бъда дъщеря на Кральо Кралев, да стана основател на първия братски детски клуб по идеи на Учителя, и да работя като издател в първото българско издателство за Учителя! Това ми даде Бургас.
В псалома се казва: „На ръце ще те повдигна, за да не препънеш о камък ногата си”. Е, това се случи с мен. Незнайният ме повдигна, за да не счупя крака си в камъка, който ми поставиха. Незнайният ме повдигна! Благодаря!.....
Кракът ми остана здрав! За да се отдалеча от мястото, където и досега съм нежелана!....
Животът е пълен с чудеса, ние само трябва да си отворим очите, и да благодарим! Сега, това което чухте, ще го знаете. Ще го знаете от мен! Разбира се, свободни сте да го повярвате, или не. Но аз го написах по съвест. За мен то е вярно.
Изпращам ви от тук мирът, който имам в душата си!
Публикувано от Milka Kraleva в 11:02:00
