18. ВЕРГИЛИЙ ПРАВИ ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ПЪТ ЗА СВОГЕ
вторник, 12 април 2016 г.
Пътувах с баща ми към София, за поредно посещение при брат Борис. Правехме това често. Връзката с него, бе духовна храна! Взимахме нощния влак в петък вечер, за да прекараме съботния и неделния ден с брат Борис в Малкия дом.
Когато слязох на софийската гара, нямах и идея какво ще ми се случи там на следващия ден. И така, взехме трамвай, прехвърлихме се на автобус 67, и ето ни на „Волоколамско шосе” 14.
Брат Борис ни посрещна, въведе ни в малкото предверие, а от там в стаичката си. Остави ни за малко сами, защото имал някаква работа. Ние седнахме, аз на леглото, баща ми на стола до печката, за да го изчакаме. Почти веднага, той се върна. Водеше Вергилий със себе си! Изненадах се!
Видът на Вергилий бе тревожен! Хем се опитваше да се засмее, хем се оглеждаше и в двете посоки - някакво натрапчиво движение, което внасяше напрежение! Брат Борис ни каза, че бил дошъл по своя работа, но като разбрал че с баща ми сме там, пожелал да ни види. Имал нещо да ни казва.
Вергилий, сериозен и с вълнение в гласа, попита баща ми колко време ще останем в София. - „Утре си тръгваме с обедния влак”, каза баща ми. - „Искам да говоря нещо с вас, може ли да се срещнем на гарата преди вашия влак, защото и аз ще пътувам към Своге, и ми е удобно да се срещнем там?” Баща ми кимна в знак на съгласие, и Вергилий добави: „Нека се видим в подлеза на гарата.” Това беше желанието му. Баща ми се съгласи, и Вергилий се отправи обратно към кухнята.
Когато брат Борис дойде отново при нас, аз казах: „Знам защо Вергилий иска да се срещне с нас утре, но неговата работа няма да стане!”
Истината е, че дотогава, при всяка случайна среща, Вергилий се бе опитвал да покаже своето специално отношение към мен! Опитите му бяха безуспешни! Обикновено го прекъсвах, за да не остава с грешно впечатление. Нямах отношение към него!
След срещата с Вергилий, брат Борис изглеждаше угрижен!
Той усещаше нещо, но мълчеше! Повторих, за да прекъсна мълчанието: „Знам какво иска, но не, няма да стане!” Брат Борис продължи да мълчи, а баща ми нямаше никаква представа за какво говоря.
Мина съботата, дойде другият ден, и ние се запътихме към гарата. Брат Борис, пожела да ни придружи. Пътувахме в автобуса, после с трамвая, мълчаливо. Слязохме от Двойката, и тръгнахме тримата към подлеза. Когато стигнахме там, брат Борис се спря, не слезе нито едно стъпало надолу. Прегърна ни за довиждане, и аз още веднъж, без той да ме пита му казах: „Неговата няма да стане!”
Там долу, ни чакаше Вергилий!
Спряхме пред него, и той се обърна към баща ми без никакви заобикалки: „Пожелах да се срещна с вас, защото искам да се оженя за Милка. Най-официално искам ръката й от нейния баща, както му е редът!....”
Баща ми го погледна изненадан, и го попита: „Ти попита ли Милка? Тя е тук!” Моят поглед шареше между лицето на Вергилий, и лицето на баща ми. Не, Вергилий не се обърна към мен с въпрос, дали искам да се оженя за него! Той само се засмя, и продължи да говори на баща ми! Каза му, че от десет години ме наблюдавал, и знаел че умея да работя с книги, а той имал за цел, да работи с книгите на Учителя, та това била причината!... Искал да се ожени за мен, защото ще работя добре с книги, т.е. с книгите които той търси и събира.
Баща ми не се подведе! Каза му, че не той, а Милка трябва да реши дали да приеме това предложение или не, и е по-добре да попита нея.
Вергилий се засмя! Тогава родителят в баща ми заговори, и той попита Вергилий в прав текст: „А ти обичаш ли Милка? Семейство не се прави заради книги!.....” Вергилий го погледна и ясно каза: „Да, обичам я, и съм готов да се грижа за нея!”
При тези думи, в мен бунтът спря, и въпреки че държанието на Вергилий бе доста старомодно и малко унизително, аз си казах: „Какво? Наистина? Някой е способен да се грижи за мен?....” Бях впечатлена!...
По-късно осъзнах, че последните думи на Вергилий са били въдицата, с която неговите вътрешни господари, успяха да ме уловят!
Аз приех тези думи за истина! Доста наивна съм била, осъзнавам това!
Вергилий добави още, смеейки се, че бургаските духове не ме пускат. И ако предложението му не се приеме, той все пак искал да ме привлече да работя по негови проекти с книгите. Предлагал брак, защото съжителството по този начин щяло да е по-естествено прието от обществото.
Интересно, че след това той каза на баща ми още нещо, което впоследствие се оказа чиста лъжа! За да прозвучи предложението му по-сериозно, той каза на баща ми: „Аз не съм предлагал ръката си на друга жена!”
Чиста лъжа! По това време, Вергилий е бил официално разведен с първата си съпруга! Не бе възмутително, че е разведен! Възмутително бе, че излъга баща ми, като му представи фалшива картина за себе си! Но както ви споменах по-горе, за мен бе заложена въдица, и аз се хванах.
Всяка жена подсъзнателно очаква мъжът, който й предлага брак да е рицар, и да й осигури закрила!
Наистина, приех думите на Вергилий за истина! И нещо в мен се обърна Аз погледнах благосклонно към онова, което той искаше. Българите казват: „Когато дойде сляпата неделя!”.....
Срещата с Вергилий, и предложението му за брак, стана на 3 метра под земята. Денят бе неделя. Година 1980. Дата 11 май.
За мен тази неделя се оказа наистина сляпа! Там долу. В подлеза,
Публикувано от Milka Kraleva в 22:15:00
