Аз съм написал 10 фрагмента, свързани с Учителя и с моята голяма любов към Него, и как Го разбирам, и защо Той дойде в моя живот и не си е отишъл и няма да си отиде никога!
Тези фрагменти имат голямо значение за самия мене и аз ги споделям с читателя, като смятам, че може би ще му бъдат интересни.
За пръв път четох беседи през 1950 г., когато ми даде Мария Доспевска в Пазарджик. Аз там бях войник и ми бяха близки със сестра й.
И още първия миг, когато четях беседите, за мен те бяха като чиста вода, като ясен пролетен ден. Всичко разбрах, нямаше нищо, което да ме затрудни. Бяха много лесни (в хубавия смисъл на думата лесни), не ме затрудняваха. Друго е човек да хване един тежък философ като Кант или Хегел и пр.
Не, Учителят е много човечен. И чичо от село може да Го разбере, камо ли един човек с моята култура. И много съм щастлив, че цял живот четох Негови беседи и за мен нямаше нищо заключено, нищо неясно, нищо, което да не мога да приема, или, което да ме смути.
И в тези 10 мисли аз изразявам моето голямо уважение, моята голяма обич към Учителя!
1 Фрагмент
Никога не съм Го виждал на Земята като жив човек, а бях на 22 години, когато за пръв път се докоснах до Неговото Слово. Половин век след това, аз мисля колко е тъжно, че има хора, които не го приемат! А това е, защото не Го разбират. Те не са на духовното ниво, те са на друг етап. Те не са на нашата духовна вълна. Това е вълна.
2 Фрагмент
За мене Словото на Учителя е като ясен и чист пролетен ден. Може би това ме прави близък. За мене Той е баща, брат и приятел. Не зная какво ме свързва с Него, не мога да обясня. Само ще кажа, че много Го обичам!
3 Фрагмент
Ходил съм на „Мястото”, където Той почива. Стоял съм сам, отдаден на размишление и съзерцание. Какъв чудесен живот, пълен с любов, отдаден на хората! Хвала на Небето, че Го изпрати у нас в България, и че Учителя Се изяви, чрез Словото си на български език. Ако това не е чудо, какво ли друго би било повече?
4 Фрагмент
И всеки може да вземе от Него толкова, колкото може да носи.
5 Фрагмент
Без да искам, без да мисля, аз написах една песен за Учителя. И текста и мелодията дойдоха в душата ми неповикани. Аз искам да я маркирам. Не съм певец, но искам да се знае. Това е една малка песничка - 2002 г. Тя дойде неповикана. Тя се ражда в душата на поета или на композитора по един вътрешен импулс. Сякаш някой от далечни, от хубави светове ми дава това душевно състояние да сътвориме това мъничко произведение. Ето я песента:
„Учителю, Учителю, за теб са нашите сърца, за Теб са нашите цветя.
Учителю, Учителю, с тебе сме в Безкрайността, с Тебе сме във Вечността.
Учителю, Учителю, обичам те Учителю!”
6 Фрагмент
В едно съновидение, в един сън ми се яви Учителя. Аз много се смутих, защото не съм Го познавал приживе, и беше ми много неудобно. Засрамен Му казах: „Учителю, много искам да бъда Твой ученик, а не се чувствам достоен!” А Той ми каза усмихнат: „Ти отдавна си Мой ученик Бориславе.”
Това преживяване, този сън аз преценявам като едно много важно събитие за мене и за целия ми живот, и за цялата ми душа.
Всъщност бях пропуснал в началото на шести фрагмент, и сега с Величка Няголова го намерихме. Ще прочета целия фрагмент, както съм го записал:
„Всичко в моя живот се завъртя някак си около Учителя. Не зная дали исках това или то дойде, сякаш някой ме повика. В едно съновидение ми се яви Учителя усмихнат, близък срещу мене. Аз се смутих много от тази среща и Му казах: „Учителю, много искам да бъда Твой ученик, но се смятам за недостоен.” А Той ми каза: „Ти отдавна си мой ученик Бориславе.”
Така че това е, което искам да добавя.
7 Фрагмент
И един ден, много вярвам в това, всички ние ще бъдем в живота на доброто, в живота на обичта. И не като сега, в едно ежедневие, зашеметени от грижи на тая грешна Земя. И ще бъдем радостни, защото любовта и доброто ще разрешат всички противоречия, както ни е учил Той. И ще бъдем свободни.
8 Фрагмент
Всеки от нас има два пътя. И ние сме свободни да изберем, който искаме и да тръгнем напред. Има добър път, има и лош път - резултатите ще покажат. Винаги има резултати.
Учителя много добре се изразява на едно място: „Някой хора си учат урока с пръчка.”
9 Фрагмент
Случи се така, че аз се срещнах с брат Боян Боев.
Ходих да го виждам няколко пъти. Той вече беше болен. Крака му беше поставен в хоризонтално положение на един стол. Една сестра се грижеше за него. И бяхме трима в стаята - един друг негов гост от Братството и аз.
И забелязах колко сериозен, колко дълбок, колко добър човек е Боян Боев, начина по който разговаряше с мене!
Между другото една малка подробност. Някой чука на вратата. Дойде сестрата и казва: „Брат Боев, един просяк.” И той казва: „Дай му 5 лева”. И така, стори ми се, че не е много голяма сумата, но все пак е една добра сума, за да се нахрани този човек.
Неправи ми силно впечатление личността на Боян Боев, и неговата скромност!
10 Фрагмент
Искам да бъда правилно разбран. От дете още, нещо ме влечеше към духовното. Моята душа се стремеше към някакви духовни хоризонти - към доброто. И когато прочетох първите страници от беседите, си казах: “Ето това е, което е за мене. Тук ще остана!”
И аз останах тук за цял живот.
Това бяха 10 мои Фрагмента, които написах с голяма Любов!
