Аз искам да отправя към хората от моето поколение три пожелания, свързани с живота и делото на Учителя, защото смятам, че Той е един Космичен дух, слязъл на нашата Земя, и то в България!
И това е една голяма чест за всички нас, че Той дойде в България и остави Своето Слово и Своите закони за Любовта, за Доброто и за щастието.
Много години минават вече, откакто Той е на Небето!
Той присъства винаги между нас като спомен, и най-голяма сила! Но ми е мъчно, че една голяма (магистрална) биография за Учителя, не е написана още! Ние имаме дати, събития, периоди, лица, които са Го съпътствали, но една такава биография не е написана.
Познавам няколко малки книжки, които говорят за живота на Учителя и те са много мили като творби, но аз имам предвид една книга, да речем от 800 страници, която да разгледа подробно период по период живота на Учителя.
Как е живял в детството си в Хатърджа? - С брат си Атанас и сестра си Мария. Бащата бил по служба във Варна. Той служел в една варненска църква - отец Константин Дъновски. Как това момче отива във Варненската гимназия? Колко време е във Варна? Никой не знае.
Неговият зет - мъжа на Мария е протестантски пастор - методист, и го изпраща да завърши средно образование в Свищов в Американския колеж, който е на методистите също.* [*Виж „Изгревът”, т. 24 - за евангелистите-методисти, с. 319-321, 349-390.]
Там Учителя научава английски и научава да свири на цигулка, защото е много надарен. И когато завършва и се дипломира, Той отива учител две години в две различни села - Русенско. Много е интересно да знаем какво е правил, как се е отнасял с учениците си. Имаме свидетелства. Неговите ученици са живели до преди десетилетие. Те са казвали нещо. Тези неща трябва да се обработят и да се покажат на читателя, когато ще бъде написана такава книга.
Идва един много важен период в живота на Учителя. Това е отиването Му в Америка - 1888 г. Неговият зет Го изпраща да завърши висшето си образование в Бостон, в университета на методистите.
Учителят следва „Богословие”, и една година „Медицина”. Той е един общ курс, който дава познание за човешкото тяло и за болестите и за лечението им. Малко се знае за живата на Учителя тия 7 години! Той се среща с Розенкройцерите, Той е свирел на цигулка пред колегите си и те са му предлагали да остане да живее в Америка вече като цигулар, а не като един студент богослов. Но може би и ние знаеме кога Учителя е взел решение да не остава в Америка, да не става музикант, даже да бъде най-добрият цигулар. Той иска да дойде в България за друга задача - да повдигне духовното ниво на българския народ и духовното ниво на цялото човечество.
Има един Негов състудент, който е написал книга за Учителя.Тя излезе 1923 г., и в тази книга се разправя само за живота на Учителя в Америка. Трябва отново да се преиздаде (да се покаже), да се доведе до знанието на съвременниците.
Много е интересно, кога Учителя взема това решение да се върне в България, а не да остане в Америка!
И Той е искал да се върне в България не да стане протестантски пастор (и това е много хубава професия). Той ще учи хората на доброто. Протестантският пастор има едни морални цели в живота, когато говори на своите вярващи.
Но Учителя прави нещо друго, от по-висок духовен строй. Когато идва в България (това е вече много важен период) - 1898 г., Той живее при баща си. Отначало при сестра си Мария. Те искат Той да изнесе една проповед в църквата. Той казва: „Не, брат ми има друга задача”. Той отива при баща си в Пазарджик. Пътува заедно с него. Бащата там е свещеник в „Света Богородица”.
И Учителя преживява две много важни, невероятни събития от извънредно висок духовен строй! Един ден в Него се вселява Христовият Дух, по-късно Божествения Дух. И Той Се обожествява по този начин.*
[*Виж „Изгревът”, т. 1, с. 797-798. Тук е описано, че първо се вселява БОЖЕСТВЕНИЯ ДУХ - 1897 г.; ХРИСТОВИЯТ ДУХ - 1912 г.; а ГОСПОДНИЯ ДУХ - 1922 г. ТОВА Е БОЖЕСТВЕНАТА ТРОИЦА.]
Учителят не е едно случайно същество, а е от много висок духовен строй!
Той живее известно време в Търново.
Тулешков - един православен богослов, който е щял да бъде може би митрополит, но се оженва за една жена и става продавач на свещи в „Александър Невски” и преподавател по немски, казва: „Баща ми беше свещеник в Търново. В Търново имаше двама свещеници. И най-добрият приятел на двамата свещеници* беше Учителя Петър Дънов.” Значи Той не е скаран с църквата, Учителя. [*Виж „Изгревът”, т. 5, с. 507-512.]
По-късно в София започват едни търкания. Православната църква не трябваше така да постъпва с Учителя, защото Учителя спасява владиката Стефан. Когато искат да го убият, той казва на Лулчев: „Нашият брат Стефан е в опасност, да не го убият!”
Тези неща, периода до 1905 г., не е много ясен (трябва да се разкаже точно и подробно). 1905 г. Учителя идва в София. Вече започва Неговото истинско посвещение - да раздава на хората знанията Си. Той вече прави малко духовно близки по-рано, но в София започва да изнася беседи. И вече се знаят салоните, местата, където е говорил. И това трябва също да се разкаже точно и подробно.
В „Изгревът” има всичко това, но то трябва да се извади и пресее, за да се направи тази голяма биография.
Знаем, че Учителя е бил изселен 1917 г. във Варна за известно време, защото не е бил съгласен с политиката на цар Фердинанд.* [*Виж „Изгревът”, т. 1. 1993, с. 441-443; т. 1. 2. изд., 2011, с. 528-530.]
Разбира се, трябва да кажа, че цар Фердинанд е един от владетелите на България, и че Той не може да сложи някого по-високо от себе си, даже Учителя да е бил, дефакто - по-висок от самия Фердинанд.
И това изселване, бих казал не е много страшно, защото Учителя е имал свобода да приема приятели. Той живее в един хотел във Варна, не е някакъв затвор. Той е могъл да слезе и да се разходи по улицата. Не е могъл да живее в София и да “бунтува” хората, ако мога така да кажа.
И преди да отиде на Изгрева, Учителя е бил на „Опълченска” 66. Това е също един много важен период. Майката на Георги Димитров е била протестантка, брат му Атанас и той с протестант. Те са живеели заедно в една къща. От едната страна Учителя, а от другата майката на Георги Димитров, с децата си. Георги Димитров е разговарял с Учителя. Учителят му е казал: „Георги, по-напред ще дойдете вие, после ние.” Но Учителя малко съжалява, че е пуснал комунистите, защото са правили престъпления, и казва: „Ще си ги платят!” Даже Той казал на Борис Николов: „Николов, ако не се оправи Русия, ще има втора, по-страшна революция!” Чрез насилие не може. Насилието винаги е давало обратен резултат.
От 1922 г., когато Учителя отваря Школата на Бялото Братство, започва един истински живот!
Там са Неговите най-предани, най-верни ученици!
Той често е казвал: “Аз съм ги вързал тук, иначе, ще правят много бели в света!”
Това е един много важен период. Учителя е навсякъде с тях. Те в хубави, слънчеви дни се хранят вън на двора. Има маси, идват даже студенти, които не могат да се нахранят другаде и им се дава една чинийка зеленчуксва супица - и анархисти и комунисти - добре дошли.
Учителят Се отнася с много голяма толерантност към евреите. Когато идват германците, една група евреи в Синагогата, Му подарява една кутия диаманти. Те са богослужебни диаманти. След войната те идват и си ги потърсват, и ги получават.
Живота на Изгрева наистина е много интересен, много хубав. Учениците живеят в едни прости, дървени къщички, но предостатъчни. Не са нужни палати. Искам само да цитирам Николай Рьорих* - един художник, който живял в Монголия. [*3а Николай Рьорих - виж ..Изгревът’’, т. 4, с. 566-576; т. 30, с. 193-195; т. 1. 2. изд., 2011, с. 598-601.]
В една от книгите, той казва: „И принцът отиде при пустинята и казва: О, приеми ме тъй тиха пустиньо!” Тя казва: “Защо да те приема, в мене няма нито дворци, нито палати?” А той казва: „Защо са ми дворци и палати?”
Така че братята от Изгрева живеят в едни дървени къщички, но аз съм влизал в някой от тях, и ми се струва много симпатично това - едно легло, една маса и един стол. Една проста и чиста обстановка! Не е нужно от големи луксове, от големи домове! Човек се е родил на Земята, за да се усъвършенства, да се одухотвори. И това е по-важното.
Трябва да се разкаже подробно живота на Братството - година по година - до войната, когато вече Учителя отива в Мърчаево, и след това да се разкаже за Неговия земен край. Искам да кажа, че Учителя не умира. Той се ражда за Небето.
Това е първото пожелание - да се напише една подробна и голяма магистрална биография за Учителя, с възможно най-много снимков материал (доколко може да се намери). Аз самия притежавам фотографий на Учителя в Неговата най-ранна възраст - като ученик в гимназията. Обикновено Го дават като възрастен човек с побеляла коса. Той е много хубав като възрастен, но и като млад е също много интересен.
Трябва да знаят хората от бъдещето как е изглеждал този Петър Дънов! Много интересно, много е важно една такава книга да бъде написана!
И аз пожелавам да се роди у някой добър човек, който да може да я напише и да я поднесе на читателите.*
[*Виж,.Изгревът”, т. 29, който е АЛБУМ СЪС СНИМКИ НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ.]
Второто пожелание, което имам:
Публикувани са 150 тома беседи и множество беседи отделно от тези 150 тома. Правена е библиография. Аз си спомням, че Гриша Кьосев ми показа един албум, там има описание на всички. Но ми се иска нищо да не е пропуснато* [*Виж„Изгревът”, т. 1. 2. изд., 2011, с. 250, точка 6.]
Трябва много подробно и чисто да се работи, да се покаже какво е направил Учителя, и какво е публикувал.
Например, аз имам една малко беседа „Високият идеал”. Тя е много хубава - една мъничка брошура. Много се гордея, и толкова я обичам! Тя е отпечатана в томовете, но тези брошури също трябва да се приведат в известен ред и да се знае какво е публикувано от Учителя.*
[*Виж „Изгревът”, т. 30. с. 932-949. ТОВА Е ОСЪЩЕСТВЕНО. ЧРЕЗ ПРОГРАМАТА НА „ИЗГРЕВЪТ”, А НЕ ОТ НЯКОЙ ДРУГ!]
Много е важно също да се знае книгите, които са публикувани приживе на Учителя. След това има промени, има редакции, има неща, които не бих желал да уточнявам.
Освен това, което е направил Учителя като Слово, Той е оставил 250 композиции за цигулка. Трябва да се приведат в известност, как се казва всяка композиция. Той е свирел на учениците „Странниксъм”-хубава песен, но Той има 250. Къде се намират? Кой пази тези ноти, има ли ги записани на ноти? Къде са оригиналите, кой пази тези 250 композиции, които не са променени, които могат евентуално един ден да бъдат издадени, както са в оригинала?
Също така по въпроса за Паневритмията - има промени. Трябва много чисто да се работи, да се каже какво е било положението с Паневритмията приживе на Учителя, как се е играела, какви са мелодийте и т.н.
Това е второто пожелание - да се приведе всичко в известност - Неговото творчество, Неговото дело, защото Словото Му е Божествено, то не е само едно човешко Слово, на един хубав, разбираем български език. Дето казват в радио София: „Да може чичо от село да го разбере.” И ще го разбере. Аз не съм чичо от село, но много ми допада това, което чета.
Третото пожелание, което имам е следното:
Говори се, че тези 3500 беседи са половината от това, което Учителя е произнесъл като беседи. Той е произнесъл 7000 беседи. Половината са публикувани. Къде е другата половина, кой ги пази? Тази хартия пожълтява, започва да се чупи - вече са минали, ако не цял век - 70-80 години.
Искам да бъде преведено в известност всяко Негово произведение.
И тези беседи, които стенографките са записали, трябва да се знаят, не да бъдат едно заключено съкровище. Даже да започнат да се издават в томове - полека-лека, не за един ден, но с времето може цялото това великолепно наследство, което Учителя ни е оставил да стигне до нас, и главно да стигне до бъдещите поколения.
Аз съм сигурен, че това, което Учителя е направил, ще върви далече във времето, и че то е на български, но не е само за българите! То е за целия свят, то е за всички хора, които търсят доброто, които искат да живеят по закона на любовта!
Аз страдам, че човечеството е толкова несъвършено - с тези войни, с тези убийци, с тези криминални престъпления. Как не се разбраха хората, че насилието дава винаги обратен резултат, и че в любовта се разрешават всички противоречия?
Учителят ни е дал най-хубавия пример - със Своя живот и със Своето Слово.
И бих добавил, тъй като пожелание на хората от младото поколение, да се докосваме до делото на Учителя, да се опитат да приведат в известност това, което не е публикувано, да се знае къде е, и да могат хората да го ползват и да го знаят.
Мен ми се ще, да приведе в известност Доктор Вергилий Кръстев, да каже: „Има 15 беседи от том...............(еди кой си). Те се намират............ (еди къде си), и са запазени в един куфар!”* [*3а тези 8 куфара - виж „Изгревът”, том III (3), с. 205-206.]
Мен ми каза един приятел Гриша Кьосев: „Бориславе, стари книги няма.” Не ги дават, крият!”
Защо го правят това? Младите искат да работят, да издадат нещо, да направят нещо. Както и да е. Много ми се иска да бъде преведено, и без да се редактира творчеството на Учителя.
Това, което прави Вергилий Кръстев е чудесно, но трябва рано или късно да излязат всички беседи.*
[*Виж „Изгревът”, т. 16 на с. 871-894 и с. 894-905 - КАТАЛОГ НА ИЗДАДЕНИТЕ БЕСЕДИ ПО ПРОГРАМАТА НА „ИЗГРЕВЪТ”.
А ЗАЩО НЕ СЕ ИЗДАВАТ И ОТПЕЧАТВАТ НЕИЗДАДЕНИТЕ БЕСЕДИ НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ - виж в „Изгревът”, т. 4, с. 642-645.]
И аз пожелавам на тези, които ще дойдат след нас, да намерят и време и сили и средства и да публикуват цялото творчество на Учителя. Даже да излязат в 300 тома. Това не е много. Има един тибетски труд „Трипитака” -360 тома.
Така че, аз виждам творчеството на Учителя в 300 томови беседи - много хубаво издадени, на много хубава хартия, даже и подвързани.
И хората, които биха искали, докато излизат томовете, да ги получават и да получат цялото Слово на Учителя.
