По времето на цар Соломон, майка ми е била овчарка, пасяла овцете в полето - Сунамка.
И често, когато Соломон се е разхождал, търсейки самота и уединение, той се е срещал с тази Сунамка, и е водел с нея важни разговори.* [*Виж „Изгревът”, т. 21, с. 888-928.]
И постепенно, постепенно, той започнал да разбира цената на човека и на неговата мисъл, и започнал да цени много тази обикновена, простичка девойка.
Накрая толкова я харесал, че я повикал да дойде в двореца, за да живее там, но тя категорично му отказала!
И тогава тази любов, която той проявил към тази овчарка, продължила през вековете, и той непрекъснато, във всичките свои прераждания я търсил, без да успее да я намери!
Накрая - при Великия Учител, когато се преражда, той я среща в образа на майка ми - Стефка, и тогава пламва тази тяхна силна, велика и Божествена връзка!
И когато братът си замина, тогава той можа да изрази тази велика любов към майка ми.
Майка ми остана сама, без баща ми, след заминаването на баща ми, и беше в трудно положение, обградена със среда, която не й отговаряше много.
Ние с нея заедно работехме често, било вкъщи, било на Витоша, или пък и на Рила, и имахме една хубава, хармонична връзка.
Често брат Любомир говореше чрез мене, и даваше някои слова и напътствия за майка ми, или пък дори и за мене и за цялата ни фамилия.
Защото и аз в това време бях в много трудно положение - имах един кармичен, тежък брак, бях обградена от тези две същества - мъжа ми и свекър м/1, които се поддаваха на тъмните сили, и моето положение беше много тежко!
Бях стигнала до депресия, здравето ми се рушеше и нямах нито миг почивка! Дето се казва: 24 часа върху 24 часа имах среща с тези тъмни сили.
И аз пък се борех, бях борческа натура и се борех!
