Ще се опитам да дам една кратка биография на брат Любомир Лулчев, която съм записала в една моя тетрадка.
Брат Лулчев е роден в гр. Кнежа на 1 ноември /стар стилI, 1896 г.
Учи във военно училище, и става офицер. След това е избран да следва в Англия за авиатор, и става авиатор.
Имал е още двама братя, а може би и две сестри.
Учил в Румъния Медицина две години, и не завършил.
После завършва Авиация в Лондон, Англия. Работи като военен, офицер. Имал е чин полковник.
През 1923 г. го раняват в стомаха. Остава едно парче куршум, за което после го пенсионират по инвалидност.
Женен е, оженил се е за жена от аристократичното общество - Гела, чийто баща е бил също военен.* [*Виж „Изгревът”, т. 21, с. 10: то. 31, с. 727-734]
Гела е била светски човек, и е обичала увеселенията и приемите. Той живял при жена си в града, в София, и постепенно-постепенно загубил желание да посещава тези приеми, и започнал да се скрива в сутерена и да чете.
А по-късно, на 14 август 1927 г., той идва да живее на Изгрева, в бараката при брат Антоний.
Той приписва тази барака на Антоний, а след това Антоний го изгонва. Братът веднага напуска къщичката, и тогава отива да живее при сестра Невена Неделчева, в нейната барака. Издържа я със своята пенсия, а тя му готви.
Тя се е държала не винаги коректно с него. Преди това, си заминава неговата жена - Гела. Тя имала една приятелка, бедно, просто момиче. С тази приятелка, тя била неразделна. И слугиня вкъщи, помагала й вкъщи.* [*Виж „Изгревът”, т. 21, с. 330-383]
Жена му Гела била добра, интелигентна жена. Дъщеря на богати хора, единствено дете, бащата е бил генерал. Тази нейна приятелка, бедно и неучено момиче, свирела при нея на пианото й. Братът предупреждавал жена си да не дружи с тази жена, но тя не го слушала. (Тя всъщност за нищо не го е слушала.) Това момиче решава да си купи пиано, и като нямала пари, решава да открадне бижу от богатата си приятелка, защото знаела къде тя държи своите бижута. Но как да открадне бижуто? Тогава тя се решава да извърши престъпление.
В деня на престъплението, двете приятелки отиват при брата на Изгрева, минават през парка, ядат долу на моста кебапчета, и после отиват.
Братът предчувства нещата. Той казва на жена си да остане тази вечер при него. Но тя отказва. Братът настоява. Тогава нейната приятелка, понеже вече е решила как да действа и сътворила плана си, за да открадне бижуто, се престорва, че е болна, присвива се, че й е лошо, и Гела казва на мъжа си: „Как да я оставя болна?”
Тогава братът предлага да я заведе долу, в София, в дома й, и след това той да отиде и да доведе жена си отново в къщичката си, в бараката си на Изгрева. Но жена му отказва категорично! Вечерта момичето, подпомогнато от майка си, извършва престъплението.
Гела бива убита зверски, и цялата преса пламва!
Вината за убийството, разбира се, пада върху брат Любомир Лулчев!
Той бива задържан в затвора десет дена, под арест. И той казал: „Втори път вляза ли в затвора, няма да изляза!”
Братът жалил жена си 3 години, и ходел с брада.* [*Виж „Изгревът”, т. 21, снимки № 21 и 22.)
С жена си нямали еднакви идеи. Тя не възприемала неговите идеи, не го слушала в нищо. Той не обичал баловете и посрещанията в дома им, на които бил задължен да присъства. Той се скривал в сутерена и четял. Жена му казвала, че не знае къде се намира. Но веднъж един офицер го намерил, открил го, и казал на всички. Гостите казали: „Щом чете в сутерена, не го безпокойте!”
Брат Лулчев в миналите си прераждания е бил Соломон, по-късно е бил Пилат - този, който осъди Христос.
Имал е важни прераждания в живота си, имал е много големи знания.
Помагал е и на бедни. Три хиляди лева от пенсията си давал за храна, 2000 - за бедни и 500 - за авиаторска литература.
Знаел е добре и окултни науки - Хиромантия, Философия, Астрология и други. Имал е богати познания в много области!
Непрекъснато е имал да изплаща карма с жени - защото още като Соломон, е имал 300 жени и 600 наложници.
Преследван е бил непрекъснато от жени - като например Елена Андреева, която много го е обичала - стенографката на Братството, и с която по-късно той се разделя; Невена Неделчева - с която също е дружал и живял дълго време при нея; Веса Колева и други, които са го обичали.
И той е бил строг, достигал дори и до жестокост!
С моята майка също имал много добри отношения, но с нея се е държал добре, като приятел.
Като живеел при Невена Неделчева, при него са идвали хора. Невена ги е гонела и хокала, държала се е лошо с тях. Накрая, по настояване на Учителя, тя отива в Скопие, Македония, учителка, и остава там две години, където се разболява, и едва оживява! След като се завърнала, тя била пак болна.
През ноември 1944 г. го арестуват, като Невена Неделчева и Методи Константинов го един вид предават на властта - казват къде се намира, в коя барака е. Методи имал аспирации също към Невена Неделчева.
Срещу 1 февруари 1945 г. го екзекутират, след като по новините казали присъдата. Той е бил с група от видни, правителствени лица, и всички са били осъдени на смърт. След като по новините са казали присъдата по радиото, в 12 часа, през нощта, в 12 часа ги екзекутират.
Преди да стане това, братът поканва Учителя, Който идва при тях.
Брат Лулчев Го попитал какво ще стане с тях, каква е съдбата им. Учителят отговорил на брат Лулчев: „Няма нужда да оставате повече на Земята, няма условия!” При това положение, братът приема думите Му, и подготвя всички за заминаването. Дава кураж на всички, като казва, че тази нощ ще бъдат екзекутирани.
Когато ги извеждат, някой го дръпва силно в един страничен вход, с цел да гс спаси. Защото, трябва да се подчертае, че той е спасявал много хора от смърт!
Като е бил съветник на царя, много комунисти са били осъдени на смърт, и той ги е спасил от смърт. Много хора са дължали живота си на него, и са искали да му помогнат и да го спасят. Някой го е дръпнал в коридора, за да го спаси. Но той казал: „Не, и аз - с всички!”
На екзекуцията всички били смутени, уплашени, разтреперани, а той бил смел и им давал кураж! Дори казал на войника, който трябвало да стреля в него, дал му часовника си и му казал: „Внимавай да свършиш работата си добре - стреляй точно!”
И на другите, на групата, братът извикал: „Не бойте се, братя, сега сме тук, а само след две минути ще бъдем отвъд!”
Така си е заминал като герой, и като истински ученик на Великия Учител - като изпълнил думите на Учителя да не остава повече на Земята, за да може чрез такова едно насилствено заминаване да изплати задълженията си, и повече няма да се преражда на Земята.
При заминаване му в 12 часа през нощта, Веса Колева сънува сън. Тя вижда как брат Лулчев се възнася нагоре към облаците. Тя му казала: „Чакай да си вземем довиждане!” Братът отговорил: „Не можеш да се докоснеш дори до пръста ми, дори до нокътя ми!”
Веса се събудила и разбрала, че той си е вече заминал. На сутринта съобщили по радиото и печата, че тази нощ присъдата е била изпълнена, в 12 часа през нощта.
