Христов говореше строго, смело, вдъхновено и всяка своя мисъл набиваше в съзнанието на Андрей, както гвоздей се набива в чамова дъска от чука на майстор. На всяка своя мисъл придаваше движение, импулс. Всички кътчета на душата му, до които се докосваха тези думи, предаваха техните качества и съдържания - движение напред и нагоре.
- Не Ви разбирам, но чувствувам, че е вярно... - говореше Андрей унесено както човек, който наднича през висок стобор в един друг свят, в света на повдигнатия корен квадратен от минус единица на четвърта степен.
Андрей пожела да бъде пеперуда, а не червей какъвто е бил досега, за да види, постигне великото, красивото, което се разкрива пред далечните хоризонти на вътрешния му поглед, и отново се видя на лъчезарния връх. И непосредствено пожела този момент на висша радост, която не можеше с нищо да изрази - да продължи, да му стане постоянен живот. Закопня да придобие Красотата, Светлината, Мирът и Радостта на този свят!
Обаче Христов, който с мощния полет на мисълта си го водеше от светове в светове, вдигаше го високо... Обаче Андрей, под тежестта на силните си желания, които носеха в себе си мъката, грижата... падаше като прострелян.
Христов извади от един албум една картичка - едно бебе, което учеха да върви. То беше паднало и плачеше. Андрей веднага разбра мисълта му, почна да се смее и каза:
- И аз съм такова бебе, което учите да ходи в света на корен квадратен от минус единица.
Една рядко красива усмивка на одобрение, се разцъфна по лицето на Христов! Но Андрей стана сериозен и продължи:
- Ако аз и моите колеги от „Напред” сме крали, крали сме, за да живеем като хора. Аз мисля, че ние сме вземали това, което не са ни дали - нашето си. Можеш ли да бъркаш в меда, и да не оближеш поне пръстите си? Нашите кражби са нищожни, в сравнение с кражбите на другите! Ние крадем с ръце, а другите крадат с камиони и вагони!...
- Ако другите крадат, това може ли да ти е основание, че и ти трябва да крадеш?... Но има нещо по-страшно, и тъкмо то е най-голямата ти трагедия - мисълта ти, че е мед това, което вече не е мед!
Това, което ти наричаш мед, в действителност са изпражнения на дявола... отрова... пелин! Вие сте като хипнотизираните, на които дават да ядат лук, картофи, а им внушават, че ядат ябълки и круши.
Вашите вкусове са извратени!
Страшното е в това, че вие не чувствувате отровния вкус на лъжата и кражбата!
Когато ти дойде при мене на 1 януари сутринта, ти беше отровен от кражбата и лъжата, ти беше с покварени чувства!... Затова дробовете ти бяха болни.
Има връзка, между пороците на хората и техните заболявания. На всеки порок, на всяко нарушение на природен закон - съответствува болест.
- Да, но министрите като крадат, защо са здрави? — свари да каже Андрей.
- Което казвам, и за тях се отнася. Те са в още по-тежко и по-жалко положение от вас! Тяхното реално истинско положение, не е за завиждане!
Тези които крадат и лъжат, са само за окайване и съжаление!
Човек който вижда и знае, би заплакал над техния живот като над умрял!
Мислите им са като клозети - вонят отдалече на престъпления!...
