До вечерта Андрей се скита по улица „Мария Луиза”, спира се по витрините, сергиите, където се продаваха различи лакомства: мандарини, портокали, фурми, смокини, различни видове халви...
Страшно му се ядяха, но нямаше пари! Много се бори да си купи с парите на Христов, или не. Но и този път устоя - не купи! Върна се в квартирата си, и намери под прозореца още един пакет с нелегални материали. Сложи ги в раницата, взе нови шест дюли и отиде на Изгрева.
Почука, но не знаеше защо не се запитваше защо искаше да му отвори момичето със змиите на главата. Но Христов му отвори. Покани го, като че без да го погледне в лицето, но когато си събуваше галошите забеляза, че го наблюдава.
Когато идваше, Андрей видя на пътеката да дреме един четириместен „Форд”. И от самата врата видя, че на кревата седеше Йордан шофьора*. [*Йордан шофьора е съществувал! Аз съм се возил на неговия камион от София до Гьолечица и обратно. На всеки казваше: „Живей вечно!“ Виж „Изгревът”, т. 6, с. 509-513 за Йордан Бобев. Негови снимки - т. 20, № 44 и 49.]
Андрей се смути, а Йордан изненада! И за двамата беше необяснимо - как те мълчаливите врагове, се срещнаха тъкмо тук! Христов, без да обръща внимание на техните изненади, покани Андрей да седне до Йордан. Но Йордан веднага стана и рязко каза:
- Ще си ходя, сетих се, че имам и друга работа.
- Твоя работа - отвърна му Христов приятелски - но утре рано ми донеси френския ключ. - Така го каза, като че утрешния ден не можеше да започне, ако Христов не има френския ключ. Всъщност въпроса беше съвсем друг - искаше да накара Йордан шофьора да дойде, за да си продължат разговора.
- Няма да дойда - отвърна троснато Йордан, изглежда почувствувал, че на Христов не му е до ключа.
- Знаеш ли каква голяма услуга ще ми направиш Йордане? Дай ми адреса си, аз ще дойда да го взема или друг ще пратя.
Всеки, който познаваше Христов, знаеше положително, че той нито едното, нито другото щеше да направи. Всичко това го говореше, за да убеди разколебания Йордан да дойде.
- Добре - каза Йордан - щом толкова Ви е необходим, ще гледам да намина за малко. - А това „малко”, беше достатъчно за Христов. И той си помисли: „Ти ела, пък друг е, който ще определи колко ще останеш.” - Ако мене ме няма, остави го на съседите, но аз ще гледам да съм тук.
И излезе след Йордан, но след себе си този път затвори добре двете врати. И на площадката заговори сериозно на Йордан:
- Преди да предприемете каквото и да е, непременно ми обадете. Елате всички, за да обмислим добре тази работа. Ти поне си моторизиран - каза му като на приятел - качи ги всичките в колата и ми ги докарай. Това ще бъде в интерес на работата, и най-вече във ваш интерес. Дори да хвърлите половината София във въздуха, какво ще допринесе това за осъществяване на вашите идеи - нищо! Само нещастия на вас и на толкова други хора!...
Йордан се приближи до него и тихо му заговори:
-Този, който влезе при Вас сега, иска да ни предаде. Трябва да бързам! Ние всички сме приели смъртта, но трябва на всяка цена да избързаме! Той е само, който може да ни разбърка плановете.
- Как, той ли? - В никакъв случай! - възкликна Христов. - Добре стана, че ми каза. Той всецяло ми е в ръцете - живота му зависи само от мене! Казвам ви, от него не се страхувайте-давам ви честната си дума. Не избързвайте, ще съжалявате!
- Господин Христов, ако знаех, че имате някакви връзки с този човек, нито думица не бих Ви казал!
- Добре направи, че каза... Хайде отивай, бъди здрав и разумен, пък утре рано те чакам. Ти с колата като излезеш 20 минути по-рано, и готово — ще ми направиш голяма услуга.
Запомни добре, нещата съвсем не са така както ги мислите. Сега по един начин мислите, но утре след извършването на тази глупост, обстановката и вън и вътре във вас ще бъде съвсем друга. Тогава ще видите горчивата истина, но късно ще бъде!
Силите които сега имате, тогава няма да ги имате, а това ще окаже влияние на мислите ви. Когато взрива избухне, вече няма да мислите, както сега мислите. Аз разбирам работите много добре, защото съм врял и кипял в тях!
