След януарските празници работата в магазина, на който бях работник - продавач, тогава имах възможност да говоря на дълго с магазинера. Той живееше в кооперацията, в която живееше директора и управата на Кооперативна централа „Напред". Аз чувствувах, че в душата на този човек има залегнала една голяма мъка, която искаше да сподели, но нямаше време и на кого.
Когато на обед оставахме в магазина да обядваме, защото той нямаше време да се върне да обядва в къщи, аз не получавах толкова, за да мога да обядвам на ресторант, тогава обядвахме в магазина наедно с него и той ми разказваше:
- Знаеш ли как силно желая да обядваме в къщи, да обядвам с детето и жена си? Случва ми се по няколко месеца да не видя детето си будно, да не чуя дума от устата му! Сутрин, когато отивам на работа то спи, вечер се връщам късно, то пак спи. Неделни дни обикновено ни викат на събрание или участвувам в комисии по проверка на магазини, или на мене правят тримесечна проверка.
Кооперация „Напред" построи няколко кооперативни жилища да живеят в тях управата, в която се обзаведоха като крале. На нас работниците казваха: „И вие в бъдеще ще живеете в такива апартаменти, затова работете сега по 10, 12 и 16 часа, получавайте малки заплати, за да благувате вие и децата ви.”
- Те били като поповете, които проповядват небесно благуване - обади се Христов.
- Истина е, че като поповете. А според Вас господин Христов, кога ще заживее като човек народа, кога ще благува?
- Един единствен път има за това. Ако изпълнява волята Божия, още сега може да бъде щастлив! Но крадците, лъжците и страхливите ги очакват само страдания!
- Страхливи като тази, която се страхува да каже, че живее на Изгрева ли? - запита Андрей.
- Точно като нея! Тя е като онзи петел, който изровил един диамант, подхвърлил го и казал: „Защо не беше едно царевично зърно, да си го клъвна?” - Без да разбира, че с него може да закупи толкова царевица, че той и още стотици поколения петли и кокошки могат да живеят!
Учението на Учителя е повече от диамант, но за да го разбереш, трябва да си човек, а не петел - използва случая Христов, за да окуражи Андрей да не се срамува, както много от Бялото Братство се срамуват да се нарекат негови членове.
- Това, което е в кооперация „Напред”, не е никакъв социализъм! Виж, в СССР е нещо съвсем друго, всички хора са равни или приблизително равни. Там няма богати, но няма и бедни, защото благата и средствата за производство са в ръцете на народа.
- Масите и народите правят революции, но те не управляват. Само един Бог знае, какъв социализъм е там! - И като видя, че Андрей се смръщи недоволно, каза: - Но сега разказвай, какво ти е говорил магазинера от кооперация„Напред”?
- Но преди това искам да Ви кажа, че в СССР е истински рай, защото няма причини да не е рай! Какво биха правили с благата, освен да се ползват от тях работниците? Ето конкретния пример с кооперация „Напред” – ако всичко, каквото печели е на работниците, те биха живели като царе.
- Ти си против царете, а искаш да живееш като тях! Да се управляват парите, е много трудна работа! Парите в ръцете на глупавия, правят го нещастен и много скоро ще ги изгуби! За него е по-добре да живее без пари. Ако вие работниците управлявате кооперация „Напред”, тя само след половин година ще престане да съществува! Вие сте като онзи шивач, който нарязал цял топ сукно, за да ушие една кесия за тютюн. Но разказвай.
- Не, аз един ден ще дойда да Ви обясня тези работи и какво е в СССР. На неделните събрания на Витоша, редовно и подробно ни информират за благоденствието на работниците в СССР.
- Добре - снизходително се усмихна Христов и каза - добре, сега продължавай.
- Управата на „Напред” ме пожертвува за своите интереси - ми разказваше магазинера. - Даде ми на изплащане един апартамент между техните апартаменти, и после по събрания и в колоните на широканския вестник, прогърмя за това: „Ето, виждате, вече осъществяваме социализма - работници и управа живеем наедно, сложихме началото на едно светло бъдеще!” - Разбира се, никой не им вярваше! Само аз се заробих, да изплащам апартамент с малка заплата! Но това не беше най-голямото зло!
Христов го прекъсна:
- Защото той ще краде както тебе и бай Васил, и ще изплаща апартамента - и почна високо да се смее.
- Пък и така да е, работниците си вземат това, което са изработили и не им е дадено.
- Добре, разказвай - кое беше по-голямото зло според магазинера?
- Детето ми играеше с децата на управата. То често се връщаше в къщи с плач, хвърляше се на гърдите ми: „Татко, кукла искам като куклата на Славчето!” То с часове ми разказваше за играчките и дрешките на другарчетата му. То не разбираше, че аз съм прост работник, а бащите на другарчетата му - най-големите акционери в „Напред”. Сърцето ми се свиваше от мъка!
А и жена ми ходеше на гости на жените на управата, и после ми разказваше за техните тоалети и обеди... И тя не ме разбираше. Питам те: -С моята малка заплата, апартамент ли да изплащам, детето и жена си ли да задоволявам с играчки и тоалети? Тя ми разказваше, как с кооперативните камиони им носели южни плодове и най-хубавите деликатеси.
Жена ми ми разказваше за гуляите, които управата устройва, как 3 месеца предварително започвали да се готвят за курорт. В този апартамент научих много и много неща за живота и демагогията на широканците, и си отрових живота!
- Като ти разказвал всичко това, и твоя живот тровил - добави Христов.
