- Кооперация „Напред” имаше два вида работници: един вид, които лъжеха по най-безобразен начин клиентите, направо ги обираха и откраднатото деляха с кооперацията.
- Как?
- Като даваха малки излишъци. Затова прогресираха, те ставаха началници на отделни ръководители на провинциални кооперации или чиновници в централата. Другата група работници, каквото открадваха от клиентите, всичкото вземаха за себе си.
- Как?
- Има много начини. Те си правеха сметка всеки ден за колко лева са продали в по-скъпо, и в пари или в стока си го вземаха или си правеха тайно проверка преди проверката на централата. Те след няколко години си отваряха магазини, и обикновено точно срещу магазините на „Напред”. Привличаха клиентите и правеха конкуренция на кооперацията. Тези магазинери бяха много интересни, когато на именни дни или при други случаи си пийваха, разкриваха крадливите си души. Те крадяха и непрекъснато се чувствуваха виновни, затова непрекъснато се оправдаваха пред клиентите.
- Интересни наблюдения си имал.
- Интересни са, защото и аз бях и като двете категории - веднъж бях като едните, друг път като другите - врях в същия казан. И аз се чувствувах виновен, въпреки безбройните оправдания и основания.
- Щом и това си забелязал, това ми показва, че по душа си много напреднал. Могат да се самонаблюдават само напредналите души.
- Ние чувствувахме един постоянен страх, че началствата и хората знаят нашите лъжи и кражби.
- И това е интересно наблюдение. Запомни, в дъното на всеки страх има едно престъпление, един грях. Да знаеш: страхливите хора са винаги без изключение грешни хора! - Това е ключ.
- Такива ли „ключове” са написаните на полетата на беседите, които четете?
- Ти откъде знаеш?
- Надникнах. - Христов в себе си много се ядоса, че не беше забелязал това, само за себе си взе бележка и каза:
- Да.
- Но и управата крадеше. Докато ние крадяхме с килограми и левове, управата крадеше с милиони и тонове. Те разбира се, се криеха, но ние научавахме това от уволнените чиновници. Всички в „Напред” крадяха, и всеки който не крадеше, смятаха го за будала.
Разбира се, Андрей като разказваше тези неща, подготвяше и своето оправдание. И Христов го разбираше.
Правеше впечатление, че Андрей спокойно и добре говореше, без следа от заекване!
