- Господин Христов - заговори Благовест, забравил какво беше казал преди - какво съвпадение, отчаян съм! Иска ми се да се върна, защото нямам сила да раздам имота, който имам. Това препятствие е непреодолимо за мен! Като че по-добре беше да не бях Ви настигал, да бях се върнал когато ми предложихте да се върна, по-добре да не бяхте ми казвали всичко това! Страшно ми се развали настроението! Много трудни са условията! Действително, не било лесно човек да бъде посветен!
- Стана ли ти ясно, че не е все едно да четеш за посвещението -какво е казал този или онзи посветен и да бъдеш посветен?
- Но има един друг въпрос.
- Кажи.
- Какво ще получа срещу тази жертва? Разбира се, да ми се каже и да ми се обещае каквото ще, пак не мога да го направя - такова ми е положението и състоянието!
Христов веднага измени тактиката, защото Благовест беше достигнал до границата, до която можеше да достигне.
- Не се тревожи, не се отчайвай! - говореше Христов меко, бащински го успокояваше, вече без следа от ругатните и обидите. Беше най-милия, най-нищожния и деликатен човек! - И за това има изход! Ти не виждаш изхода, защото се движиш в тъмнина, но сега като ти светна, ще видиш изхода. Посвещението не е вън от природата, и то се подчинява на природните закони. Семената както всички семена, най-напред трябва да се посеят, да поникнат, да пораснат, да цъфнат, да завържат - да дадат плодове, а всичко това става във време и пространство, искат се за това условия. Никога от семената не изникват изведнъж плодовете. Днес разкопахме почвата и посадихме семената. Тебе те заболя, защото това беше оране. Така и земята я боли, когато я орат, за да сеят.
Андрей стана неспокоен, искаше нещо да каже. Христов млъкна и му даде възможност.
- Аз нямам нищо! Нямам какво да давам! Лесно ми е! Като се изкача на „Бивака” Ви, ще бъда ли посветен във второто посвещение, макар че за първи път чувам думата „посвещение”?
- Ти пък каквото видиш и чуеш, все искаш - много си лаком!
- Какво да правя като съм такъв? Наистина, аз съм много грешен, но да знаете, тук вътре - и посочи гърдите си - какво има! То копнее за нещо неизказано хубаво и сега си мислех, че тъкмо при посвещението ще го имам.
- Право си помислил. И ти трябва от много неща да се откажеш. Въпросът не е само до физическото богатство, но повече се отнася до старото знание и разбиране - грехове наследени от 4 поколения назад, които трябва да изплатиш. Ще знаете, че всяка жертва се заплаща с много по-ценни неща, само че от по-друга категория, от по-висок порядък и с радост.
- Господин Христов, кое е третото посвещение?
- Ти пак бързаш! Когато му дойде времето, ще го научиш.
Тримата мъже минаха край селото, и почнаха да се качват по планината. Тук ги срещна още по-силния вятър от Владайското дефиле. Бяха образувани високи преспи, в които кучето цяло потъваше. То беше умно и вървеше последно по направената от тримата пътека. Най-напред водеше Христов, след него вървеше в крачките му Андрей, Благовест и кучето.
