„Пъстрата маса хора” бяха препълнили тротоарите на улица „Граф Игнатиев”, движеха се във всички посоки като мравки в мравуняк. Над улицата се носеше един характерен шум - смесица от пошли разговори, смехове, закачки и търкане на подметки по тротоара.
Андрей пак вървеше по левия тротоар. Скоро беше изтласкан към бордюра, но и там не се задържа. Беше принуден да слезе на паважа, като недостоен вече член на „пъстрата маса хора”, изменник, отстъпник от нейните принципи, живот и идеали, който ял от забранения плод за „пъстрата маса хора”, който растеше на Изгрева.
Пътя на Андрей вече беше определен - стръмните и недостъпни върхове на живота, за които на „пъстрата маса хора” не беше дори позволено да помисли!
Андрей натоварен със снопчето дърва, кошницата с Новогодишните подаръци и главата му изпълнена с видяното и чутото при Христов и с конфликта между старото и новото, се довлече до улица „Три уши”, влезе в двора на една триетажна къща. Там, в дъното на двора имаше стара паянтова полуразрушена къщичка, в която той влезе.
