По пустото и тъмно шосе, насрещния вятър се усилваше. Андрей получаваше тревожни сигнали от всички краища на своята държава - тялото си. Студените и невидими ръце на вятъра, гладът, противоречията... всички, които искаха да го унищожат от всички страни и отвън, го щурмуваха!
Но Христов всичко това беше предвидил, взел мерки, за да го предпази и в него беше направил предмостово укрепление на „Новото”, беше образувал едно ново съзнание, което наистина заемаше малка територия в централното, голямото съзнание, но беше вече фактор в живота. То беше като едно заговорническо правителство, което искаше да свали старото и да заеме властта. В цялата територия - тялото и съзнанието на Андрей, вече ставаха първите схватки. Някой мислят, че всяко старо трябва да бъде унищожено и заменено със съвсем ново, както става при войни и революции.
Христов беше за приемствеността и нищо да не се унищожава, на всяко нещо да се намери местото му в живота - доброто и здравото да премине в новия живот, а излишното, негодното, изживялото си времето, живота сам да се освободи от него. Той е най-добрата мярка за новото и старото.
Андрей още много пъти щеше да се връща към старите идеи и методи, както човечеството отдавна е излязло от животинския стадии, но още дълги години ще изживява животински прояви.
Всичко, което сега Андрей изживяваше - неверни мисли, размишления наивни и лекомислени изводи... имаха значение за спасението му. Защото цялото му внимание беше насочено към тях. Не мислеше за своите страдания, които по този начин намаляваха, и новото в него пущаше все по-дълбоки корени.
