Андрей наричаше Христов широканец, още и защото председателя на кооперация „Напред” в София носеше неговото презиме, когото пък не беше нито виждал, нито чувал да говори, само бяха му разказвали.
Кооперация „Напред” беше идеологическо социалистическо предприятие за осъществяване идеите на социализма-освобождаване на работниците и консуматорите без революция от експлоатацията на капитала *
Работниците и консуматорите тръбяха на всички страни, че широканците използват възвишените идеи на социализма като параван, за да ги експлоатират, затова ги мразеха. [*Виж „Изгревът”, т. 22, с. 674-675.]
Христов, макар да носеше презимето на председателя на кооперация „Напред” и той да му беше чичо, нямаше нищо общо както с кооперация „Напред”, така и със Социалдемократическата партия в България.
Андрей нямаше богат речник от думи и мислови форми, с които да изразява това, което мислеше и виждаше, затова си служеше с ограничен брой предварително приготвени форми като калъпи. И всяко нещо, което срещаше в живота, преценяваше и го намъкваше в най-подходящия калъп. Че нещо от него стърчеше извън калъпа, че хълташе или се деформираше, това за него не беше от особено значение.
Разбира се, с такива знания и изрази той не можеше да оперира в реалния живот! Така каквито бяха широките социалисти за работниците от кооперация „Напред” и консуматорите, същите бяха евреите за хитлеристите; комунистите за капиталистите; дъновистите за източноправославната църква... А каква голяма разлика имаше между всеки широк социалист, евреин, комунист, дъновист!...
Звездни разстояния делят хората един от друг!
Всеки човек е нещо особено, веднъж дадено и неповторимо! Върху блюдата на житейската везна, думите и изводите имат дотолкова значение - тежат, доколкото се покриват с истината. Затова на Андрей не му вървеше в живота.
