Почука се. Момичето със змиите на главата [Бенита - Невена Неделчева] отвори, и каза:
- Аз ще си ходя. Оставила съм Ви вечеря и закуска.
- Отивай си! Нали знаеш, когато закъснея не вечерям! Утре също няма да закуся. Ако е казал Бог, на планината ще сваря ангелска супа.
Всичко това го каза по-скоро на Андрей, защото се отнасяше само за него, че и той тази вечер не трябва да вечеря и утре не трябва да закуси...
- Ти и днес почти не яде, ако и утре не ядеш?...
- Добре, добре, няма какво да ти давам обяснение. Прибери вечерята и закуската и си иди. Занеси ги на някой гладен. Отивай си и повече не ме безпокой, защото сега имаме важна работа! И изгледа Андрей. Когато момичето излезе, заговори на Андрей:
- Аз зная, ти си герой! Много трудни неща можеш, но все пак искам да те запитам: „Ти днес почти нищо не си ял, можеш ли утре и други ден също да не ядеш, като имаш предвид, че и аз с тебе няма да ям?”
- Вие като кажете - мога, особено пък и Вие, ако не ядете.
- Да, двама с тебе няма да ядем - повтори Христов.
