- Наистина ли? - запита Андрей, обхванат в пламъците на радостта.
- Нали знаеш, аз не лъжа, говоря само истината! И аз имам един герой като тебе, казва се Генко.
- Син ли?
- Героя на моята повест „С Христа” - син, роден от душата ми!
- А второто кое беше, което Ви направило впечатление?
- Аз мисля, че ти вече си се сетил.
- Не.
- Ами ти вече не заекваш!
С това Христов направи решителното внушение, като използва това повишено състояние, защото имаше много голямо значение за него състоянието, когато се прави внушението. Не е един и същ резултата, ако се направи в понижено състояние!
- И после какво стана? - запита Христов. - Андрей помълча, зарадва се и после продължи:
- Влязохме в стаята на дежурния стражар, той скочи и отдаде чест на хазяина.
- Къде е началника ти?
- В кабинета.
- Няма да е в обора, е! Но къде е кабинета му? Не знаете да отговаряте! Пък какво ли знаете! - Старшията му посочи постройката на двора. - Оставям ти този герой, този пехливанин. Да не си посмял с пръст да го пипнеш! Разбрано ли е?
- Тъй вярно, господин капитан!
- Аз ви зная вас колко ви е вярното и колко си разбрал, но после да му мислиш! - Хазяина излезе, а аз останах при старшията със свито сърце. Той почна да ме разглежда и да четка с езика си, учудваше се и после ме запита:
- Откъде се взе у тебе толкова сила и кураж, да изхвърлиш наш Марко в езерото?
Нищо не му отговорих, и той повече не ме запита. Край прозореца почнаха да минават стражари и да надничат, други идваха уж по работа, а не си отделяха погледите от мене!
Скоро началника на участъка и хазяина, хванати под ръка, влязоха. Те си говореха като стари приятели и се смееха. Старшията скочи и отдаде чест. Началника не му обърна внимание, и на мене не обърна внимание. Почна де се оглежда, търсеше да види някой друг.
- Старши, изведи тези и доведи арестанта!
- Господин началник, кой е арестант? - запита старшията.
- Като че си паднал от небето! Този... за Марко.
- Този е господин началник - и ме посочи. Началникът изумен, дълго ме гледа, после погледна старшията, очите му се накървиха! Имах чувство, че ще се хвърли и ще ме разкъса на парчета!
- Къде са другите?
- Съвсем няма други - доложи старшията. - Това още повече вбеси началника. Тогава хазяина се намеси:
-Андрей, кажи, не се страхувай, че сам си хвърлил неговия Марко в езерото! Удари се в гърдите и кажи: „Аз!” Какво му се страхуваш?
Началника се сепна, като че се събуди от кошмарен сън, изгледа хазяина, цял занемял! А хазяина продължи: „Трябваше честните български
граждани да се пазят от куршумите на полицаите, които като не можаха да хванат крадеца на цветята в Морската градина, разпищолили се по улиците!"
Аз веднага разбрах, че се отнасяше за цветята, които аз бях брал.
- Всичко се плаща! Макар тогава да не те хванали, сега и за това си платил.
- И така да е - каза Андрей, и продължи разказа: - Твоите тулуми със стрелбата си, взели ума на момчето! Те да се благодарят, че не съм бил там, да им кажа как се стреля!
Началникът беше се изпотил от гняв!
- Старши, доведи Марко.
- Марко!
- Аз, господин началник!
- Това дете ли те хвърли в езерото?
- Господин началник - започна да обяснява Марко.
- Млък! Не искам бабини деветини, направо кажи!
- Но, господин началник...
- Само с една дума! - Стражарят заекна и отговори както искаше началника му: „Да!” - И после добави: „Той!”
- Как той бе - този мъж ли е, човек ли е - това е дете! Добре, хвърли те, хвърли, после не можа ли да го настигнеш и ей тъй да го хванеш за гръцмуля? - Пресегна се и ме хвана за гушата отпред с грамадната си, твърда и силна ръка. Щях да издъхна, но нито охнах, нито помръднах. Почувствах как началника изпрати и последните си сили в пръстите, искаше да изпищя, но аз реших да изтърпя до край.
„До край!” - хареса на Христов, и той го използва за своята цел:
- Много добре си направил, че си изтърпял до край. Казано е: „Който изтърпи до край, спасен ще бъде!” Ти и сега като изтърпиш до край, велико бъдеще те чака!
„Велико бъдеще те чака!”-Тази мисъл прекоси като царица съзнанието на Андрей, и седна на специалния трон за нея в душата му.
