Христов стана рязко и отвори веднага вратата. В коридорчето беше момичето със змийте на главата. Тази сутрин, когато излизаше от мазето, Андрей чу стъпките му по стъпалата, а сега нищо не чу.
- Преслушваш ли? - запита го строго Христов. Вместо отговор, тя го запита:
- Елен ли беше, исках нещо да й кажа.
- Елен*. [*Елен е Елена Андреева - стенографката на Учителя. Виж „Изгревът”, т. 9, с. 576-668: „Моят роман”]
И затвори вратата. Като си седна на стола, замърмори:
- Вече десет години живеят на Изгрева и двадесет години слушат Учителя, и няма да им уврат главите, няма да се откажат от женските си дребнавости, заплели се в долнопробни клюки!... - Изгледа Андрей, да види как му подействува това, а той го запита:
- Какво работи Елен?
- Гимназиална учителка, но е уволнена и сега е стенографка на беседите на Учителя. Всичко каквото говори Учителя, през нейните ръце и през още една, но и двете са само женички и нищо повече! - „Вода газят, жадни ходят!” Но да не губим времето си с разни приказки - разказвай!
Но Андрей не знаеше какво да разказва. Затова Христов го подсети: -Ти нали си от провинцията? Разкажи ми - как дойде в София?
