- Хайде сега продължи. Беше стигнал до преврата през 1923 г.
- Виждахме всеки ден да докарват селяни от селата с вързани назад ръце, и през нощта ги изкарваха в пусти местности и там ги убиваха. Така много граждани земеделци, изчезнаха безследно! Една моя учителка полудя, когато така задигнаха и мъчеха съпругът й.
Кръволокът Цанков* потопи ръцете си в българска кръв! [*Александър Цанков - виж „Изгревът”, т. 20, с. 903, №71.]
Андрей пак без връзка, премина на друга мисъл. Христов знаеше причините за това, и понеже разказите на Андрей не го интересуваха, те бяха само средство да освободи душата му от нечистотата, натрупана в душата му от родители, прародители и от неговия живот, да задоволи желанието му да бъде и той активен и да го остави по-дълго време при себе си.
- Вие знаете ли, че аз съм участвувал в противоцанковите борби в университета?
- Нали си бил на работа тогава в кооперация „Напред”, нали не си бил студент?
- Аз бях записан в Свободния университет, затварях магазина и отивах в университета на демонстрация, и от там всичкото прогресивно студентство излизаше на митинг из града. Срещу нас властта изпращаше конния ескадрон на Салабашев, стражари и войска и пожарната команда на Захарчук. Пожарникарите насочваха маркучите, и ни заливаха с вода. Беше през зимата. Веднъж така бяха ме измокрили, че като се върнах в къщи, не можех да си съблека дрехите, те бяха замръзнали на мене. Стана нужда да ги разрязвам.
Христов го слушаше внимателно и нищо не казваше. Това в Андрей усили желанието да се хвали, затова скочи на друга мисъл:
-Вие знаете ли, че аз съм и вегетарианец?-заяви той тържествено. - Още на другия ден след смъртта на баща ми 1923 г., аз станах вегетарианец. - Искаше да докаже, че имаше данни за необикновен човек, че ще стане велик.
Христов разбираше това, но той го използваше за своята цел - да повдигне още повече духът му, затова възкликна:
- Вегетарианец ли? - И лицето му изрази истинско учудване! Казвам „истинско”, защото толкова обикновения живот на Андрей и на хилядите, които идваха всеки ден при него, съвсем не му беше интересен. Дълго трябваше да търси сред пустотата на съзнанията им нещо интересно, което наистина да му бъде интересно, за да бъде искрен, и за което да го хване и изтегли от блатото, в което беше затънал. Той знаеше, че каквито и да бяха хората, в тях имаше нещо Божествено, здраво, красиво, интересно, което непременно трябваше да намери и като цвете да го разкопае и полее, почисти, за да започне по-буйно да расте и да цъфти, за да се радва на живота и плодовете му.
Андрей побърза да добави:
-Аз и сега съм вегетарианец. Аз обичам необикновените хора, защото нали и аз съм необикновен! - Но веднага почувства фалша на това, и настроението му се понижи.
Пред Христов пък остана картината - митаря и фарисея в храма. И чу дори фарисея да казва: „Благодаря ти Господи, че не съм като другите!” -И после чу гласа на Учителя в себе си, който му казваше: „Каквито и да са тези два типа хора - митари и фарисеи, щом Христос си е послужил с тях да изрази една Своя мисъл, те двата са необходимост в живота, те са стъпала, само трябва да се намери съответното им място в живота.”
Е, че тъкмо фарисеят в Андрей го доведе до тази катастрофа, за да намери него и Учителя!... Досега фарисеят в Андрей беше скрит, подтиснат от лошите условия на живота, но щом малко се пооблекчи, той веднага се показа и започна да се проявява. Нека Андрей да бъде фарисея, той има нужда от това, той трябва да се възгордее, за да се повдигне. Гордостта има отношение към личните чувства, в които има много скрити сили, които фарисейското ще събуди и ще възстанови самочувствието му. Защото без добро самочувствие, той никога не би могъл да излезе от това положение. Затова Христов веднага поправи фалша в душата на Андрей:
- И аз мисля, че ти си необикновен, но затова трябва да вървиш по пътя на необикновените хора! - Андрей го слушаше зарадван. -Разкажи ми, как стана вегетарианец? - запита Христов и зачака.
- Б гимназията имаше един учител по френски, той единствен в града беше вегетарианец. Той беше и най-учения човек в града, беше завършил литература в Англия. Той често изнасяше сказки. Сестра ми редовно ги посещаваше. Тогава не гледаха с добро око на жени, които вечер ходят сами. Тя винаги ме водеше с нея. Сказките си той изнасяше в градския салон, който през най-големите студове на зимата беше неотоплен, но така говореше и то по два часа, че никой не чувстваше студ. Аз отначало не го разбирах, но по-късно не само, че почнах да го разбирам, но той ми стана идеал. Тогава прочетох един роман „Ученикът” от Назимир Тет Майер. И тогава в мен се роди желанието да стана ученик на някой велик учител. Много вземе живях с тази мисъл.
- Ти на много пъти си бил ученик, но си забравил! Този роман и този учител, само са ти напомнили за това!
- Не разбирам!
- Ще разбереш, сега продължавай.
- Той изнасяше сказки за вегетарианството. Особено силно впечатление ми направи една: „Под воала на смъртта”. Тогава плаках! И същата вечер реших повече да не ям месо, но баща ми ме застави, като ми каза „Аз в къщата си антихрист не искам!...” - И когато умря, още на другия ден станах вегетарианец. Един мой братовчед ме убеди, че съм станал вегетарианец от тщеславие, защото всеки човек искал да обърне вниманието на другите с нещо, и понеже аз съм нямал с какво да обърна вниманието на другите, станал съм бил вегетарианец.
- И тщеславието може да е имало някакъв дял. Доброто може да се предизвика от най-различни мотиви. Мотивите при този случай не са важното, те са само средство, те после ще отпаднат, а доброто, което са предизвикали остава като трайна придобивка - но да станеш вегетарианец са много по-дълбоки! Ти и друг път си бивал вегетарианец, сега си припомняш и продължаваш. Как се казваше този учител? - запита Христов.
- Янко Христов Попов.
- Както виждаш и той е „Христов”.
- Не разбирам?
- Какво има за неразбиране - бил е човек на Христа, човек, който служи на Христа.
- Така е.
- Нали книгата „Етични проблеми” е от него?
- Да, чели ли сте я, нали е гениална книга? Така мислят за нея и други.
Христов се усмихна снизходително, но нямаше смисъл да разрушава веднъж съграденото положително. Не му възрази, напротив, слезе до неговото ниво.
- От него има още една книга: „Вегетарианството от гледището на висшата етика”.
- И нея съм чел. Това бяха първите книги, които съм чел с такова съдържание. С тях започнах да чета този вид литература - отговори Христов.
- Сериозно ли? И за мене те бяха първите книги с такова съдържание.
Андрей отново се зарадва, че и този неоспорим факт съвпадаше с Христов. Андрей жадно търсеше такива съвпадения с Христов, дори беше готов да измисля, за да се увери, че наистина прилича на него. Не само това, но той почваше вече и да му подражава! Загледа го в грамадните му мустаци, и помисли да си остави и той мустаци като него, и се опита да се види как би изглеждал с мустаци.
През това време Христов се наведе, и от една най-долна лавица на една етажерка извади една с избелели ръбове книга. Андрей продължаваше да търси в главата си и други прилики с Христов. Фактите от живота като зъбци на зъбчати колелета се захващаха едно с друго, и задвижваха живота му в посоката, в която се движеше живота на Христов. И понеже най-много искаше да стане писател, върна се на мисълта за писателя.
