Зачу се песен на приближаващ се отдалече певец. Мелодията ставаше все по-ясна и по-ясна, и думите почваха да се разбират.
Андрей млъкна и заслуша. И Христов млъкна, остави и песента да му въздействува, защото и тя щеше да допринесе нещо към идеята на Христов.
„Блага дума на устата, туй е ключа на сърцата...” - пееше певецът.
Всеки, който го слушаше и не го виждаше, щеше да разбере, че беше селянин - добър и сърдечен човек, който пее, защото нещо в душата му пееше. Пееше от изблик на радост, сила, доброта, пееше, защото тревожни и лоши мисли не го смущаваха...
Когато дойде съвсем близо, Андрей ясно чу:
„Милий поглед на очите, туй език е на душите. Нежно чувство проявено, всяко зло е разтопено, разтопено, разтопено, разтопено!...”
Той млъкна и извика високо:
- Дядо Благо* - „Само Божията Любов е Любов!” - Веднага му отговори тънко гласче на старче: „Само Божията Любов носи пълния и изобилен живот!” [*Дядо Благо е Стоян Русев. Виж „Изгревът”, т. 3, с. 36-38; т. 5, с. 539-540; т. 20, снимки № 18, 19, 20]
- За много години „младо момче”! Да си ми живо и здраво, все така сладко да ми пееш и благо вести да ми носиш! От ранна сутрин съм те очаквал, не можах да те изчакам и излязох, но дара ти е приготвен, чака те.
- Наред ходя, както са нещата в природата, както след пролетта идва лятото и после есента, и най-после зимата. Като ти дойде редът, и при тебе ще дойда.
- Виждам, с много писма и подаръци си се натоварил - все благи вести носиш!
- Брат Христов - завика певеца пред вратата на колибата - ти получаваш писма, колкото целия Изгрев! Как имаш време да четеш толкова писма, и да им отговаряш? - Певеца каза това, за да получи и по-голям подарък. Вместо Христов, отговори на певеца дядо Благо:
- Намира време брат Христов, намира като превръща нощите в дни. Август Форал е спал през денонощието само по 4 часа, и брат Христов спи по 4 часа, а Учителя спи още по-малко! Хайде бъди живо и здраво „младо момче”, хем да не ме забравиш, приготвил съм се да приема благовестител!
- Ще мина, ще мина - каза селянина певец и продължи песента, докато чакаше да излезе Христов.
„Силна воля увенчава, всяко дело и проява... Любовта с тях съгражда тоз живот, що тук се ражда, ражда, ражда, ражда...”
Христов излезе, подаде ръка на стареца, изслуша красивите пожелания на благовестителя, после и той направи свойто и му подаде един грамаден пакет с подаръци и един плик с пари, пое пощата си.
- Да излезе и Бенита*, и за нея има писма. [*Бенита е псевдоним на Невена Неделчева-„Изгревът”, т. 23, с. 588-695, на с. 644-646 е отбелязано името Бенита - Невена Неделчева].
- И пак запя:
„Благост, благост, благост, носи, носи, носи светлина, светлина, светлина. Радост носи за живота, за живота тя. Стари вдига, млади вдига от леглото тя, болни милва, здрави радва, кога идва тя...”
Момичето със змиите на главата излезе. Андрей си помисли: „Казва се Бенита, може би е чужденка! Има нещо чуждо, прилича ми много на гъркиня!...”
Селянинът дигна ръка и извика високо: „Няма Любов като Божията Любов!” - „Само Божията Любов е Любов!” - каза брата селянин. И момичето му отговори с нещо подобно, но много тихо и неразбрано.
Селянина благовестител започна:
- Честита ти Новата година сестра! Пожелавам всичко в живота ти да стане през тази година, както е рекъл Бог!
- Амин! И на тебе да бъде Честита Новата година! - отговори момичето. Селянинът благовестител й подаде писмата, като му поблагодари и го помоли да почака за малко, и то отново слезе в мазето, а селянинът запя: „И реки текат обилно, и цветя цъфтят красиво, кога иде тя, кога иде тя, кога иде тя.”
Момичето излезе и подаде подаръците на благовестителя. Той благодари и отмина с песен по другите къщи.
