205. ДА СИ НАЙ-УМЕН, НАЙ-СПРАВЕДЛИВ И
НАЙ-ВИЖДАЩ -ОЗНАЧАВА, ЧЕ БОГ ЖИВЕЕ ЧРЕЗ ДЕЛАТА СИ
Отново се почука. Христов преди да стане, погледна Андрей, но Андрей прикри недоволството си. Христов стана и с усмивка му каза:
- Щом криеш нещо, показва, че не е за пред хора - и отвори вратата.
- Любо, честита ти Новата година! - се чу женски глас. - Виж Учителя какво ми даде. - И му показа един портокал, няколко смокини и други плодове. - Учителя за Новата година раздава подаръци. Иди да ти даде.
Христов стоеше намръщен, като че щеше да я изгони.
- Учителя ли каза да отида? - запита той рязко.
- Не, аз ти казвам.
- Ти много добре знаеш граматика - кажи, да те разбера, че ти казваш.
- Моля те, извини ме Любо, реших да ти кажа и да те видя.
Христов нищо не каза, но отвори двете врати широко и й показа грамадния портокал на бюрото си.
- Твоя е много голям! Кога ти го даде, кога беше при Учителя? Аз Му поисках да даде и за тебе, но Учителя ми каза, че няма нужда. При тебе има посетител, тогава да отида при - и посочи мазето, където беше Детката.
- Няма нужда! И ти получи Новогодишния си подарък от Учителя. - Жената продължаваше да стои на вратата, и явно нямаше желание да си отиде. И през мисълта на Андрей премина мисълта, че е влюбена в Христов.
Христов затвори вратата под носа й, но тя отвън заговори:
- После пак ще дойда. - Христов не отговори, а Андрей го запита:
- Защо не оставихте за себе си всичките подаръци, които царя Ви изпраща?
- Защото са пот, кръв, мъка и неволя на народа! - Андрей се изненада и помисли: „Той е комунист, ще се разберем!”
- Защо ги дадохте на господин Дънов?
- Той да ги раздаде.
- Защо Вие не ги раздадохте?
- Защото Учителят е най-умен, най-справедлив и най-виждащ -Той най-правилно ще ги раздаде. И защото, за да ми ги изпрати царя, Учителя е причината, Той ме е научил на мъдростта, за която царя ме търси и изпраща подаръци.
- Учителя Ви изпраща на Вас само един портокал от толкова много!
- Ако беше ми пратил два, някой нямаше да има и един.
- Това е много интересно! - каза Андрей и се замисли. - Царя търси ли Ви?
- Както и ти - когато му трябвам!
- Какъв сте комунист, когато ходите при царя, вярвате в Бога, молитви четете?
- Не бързай, има време, ще разбереш! Но интересува ме нещо друго - ти ми разказа за твоите махленци, а за себе си почти нищо не ми каза. Разкажи ми случка, в която ти си главния герой.
- Няма такава! Аз между другарите си бях много обикновен, и да исках, не можех да бъда необикновен. В нищо не бях пръв, но не бях и последен, винаги по-близо до силните, отколкото до слабите. Още тогава правеше впечатление и на мен и на другите, че съществено се отличавам от останалите си другари, макар да правех всичко каквото правеха и те.
Но всичко правех някак насила, само за да бъда с тях и да не им преча. Всичките ми другари псуваха, само аз не псувах. Имаше нещо в мен, което ме спираше, може би защото мислех, че това е много гнусно, много по-нечисто от кражбите и всички пакости, които правехме. Аз също бях много милостив. Когато се сбивах с някое дете, то като почне да плаче и аз заплаквах, извинявах му се, дори го молех и то да ме удари няколко пъти, без аз да се защищавам.
Не можех да гледам като колят животни, не можех да мъча котки и кучета! Моите другари с удоволствие връзваха на опашките на кучетата тенекии, на котките режеха ноктите, заравяха живи гъски, като оставяха само главите им да стърчат над земята. В тези мъчения аз не вземах участие, дори когато можех, освобождавах животните, или пречех да ги хванат. Всичките ми другари от рано почнаха да пушат, а аз никога не съм пушил.
Интересното беше, че колкото растях, толкова повече се отдалечавах от тях! Между тях се чувствах като чужденец. Аз бях като чужденец и между братовчедките и братовчедите си. Често роднините ми се питаха на кого от рода ни приличам, и не намираха такъв!
- Ти как си обясняваш това?
- Не зная, но си мисля, че на улицата бях под лошото влияние на другарите си от махалата, а вечер бивах под доброто влияние на голямата ми сестра. Преди да заспя, тя ме разпитваше подробно за всичко, каквото съм правил през деня. Каквото и да бях й казал, признал, тя никога не ми се караше, нито ме упрекваше, но и каквото й поверях като тайна, тя не казваше нито на майка ми, нито на баща ми. После почваше да ми разказва приказки за добрите деца, и техните постъпки. С часове ми говореше за вредата от пиенето и пушенето! Но за разлика от моята и другите майки на децата, тя никога не ми казваше: прави това или не прави онова. Понякога заспивах, и тя продължаваше да ми разказва.
Денем с другарите си като вършех глупости, сещах се често за сестра си и за добрите деца, за които беше ми разказвала. Явяваше се в мен желание да се противопоставя на лошото, исках да подражавам на добрите деца, но игрите ме увличаха като буен поток, и все пак имаше една граница в лудориите, която аз не преминавах.
Баща ми ме обичаше, но не помня да беше ми се усмихнал. Той никога не ме биеше, но майка ми много ме тормозеше и биеше често, на ден по няколко пъти. Майка си не я обичах, а баща ми въпреки многото му недостатъци, беше справедлив, добър, макар и много строг. И особено беше много милостив, и подпомагаше бедните хора. Срещу празници той купуваше подаръци на бедните деца. Ходеше всяка сутрин на църква и от там отиваше на работа, и от там в кръчмата. Той макар и обикновен човек, еснафин, но по-късно разбрах, че е имал много противоречия между доброто и злото в себе си. Майка ми беше красавица с руси коси и сини зли очи, и от нея съвсем охладнях, когато я чух да плаче пред смъртния одър на баща ми и да нарежда: „Мъжо, мъжо, на кого ме оставяш, кой ще ме храни?...” Мислех си: „Човекът отива в черната земя, а тя се размислила, кой ще я храни!” Това много силно го изживях!
