192. ПСУВНИТЕ ЗА НАС БЯХА МОЛИТВА И ТЕ НИ ДАВАХА СИЛА
- Защо всичко разказваш в най-големи подробности, а псувните не ги казваш? - запита Христов.
Андрей с усилие се откъсна от разказа си, и като помисли, отговори:
- Защото е срамно да се говорят такива неща! Майка ми за една такава дума, на времето ми напълни устата с цяла шепа червен пипер, а друг път хвана с двата си пръста устата ми, щеше да ги разчекне, ако не беше ме отървала сестра ми!
- Хм, срамно! - Христов каза като на себе си: - Мен тези нещо ме живо интересуват! Тук майка ти я няма, разказвай ми ги.
- Не, не мога, свито ми е тук под лъжичката!
- Не можеш да си ги спомниш ли?
- Помня ги много добре, ние всички от махалата ги знаехме наизуст. Те бяха за нас като молитви, и най-интересното беше, че те ни даваха сила! Аз много пъти сутрин съм се събуждал с тях, по улиците като ходех си ги казвах...
- Тогава кажи ми поне една, най-невинната - замоли го Христов.
- Не, не мога да се отпусна. - Тогава Христов му каза няколко. Очите на Андрей светнаха! Как можеше Христов - неговия идеал, да говори така?!
- Тези съм ги чувал от Дакеолу, но по друг начин.
- Как? - запита с интерес Христов и Андрей му каза.
- Виждаш, нищо особено не стана, и аз не си развалих мнението за тебе.
И все пак това направи много лошо впечатление на него, и беше ново противоречие. Как можеше неговия Бог, великия Христов да говори и да го поощрява той да говори такива неща, и то с истинските им имена?!
- Господин Христов, за първи път виждам човек като Вас - и светец, и най-лошото да говорите... и добър и лош като звяр!... Просто не мога да Ви разбера!
- Ще разбереш, има време и пак в края на краищата ще остане много неразбрано. Но сега разказвай за сражението. Как превзехте баира, и ако има псувни, ще ги казваш както ги е казал Дакеолу.
- О, аз не мога никога като него! Аз много съм слушал и всичките ги зная, но никога не съм ги говорил, аз никога не съм псувал! Не мога да разбера какъв е Вашия морал, всичките дъновисти ли са така мръсни? -Христов беше засегнат.
- по-добре ли е да ги знаеш, да си ги мислиш, да си ги шепнеш, да стоят в тебе като клозет в главата ти и да вонят под носа ти? Като не ги говориш, хората си мислят, че си много добър, чист... Помисли и ще видиш нещо, което не си видял досега. Не е ли по-добре да ги кажеш, да излязат навън, да изчистиш съзнанието си, както клозетите чистят, и повече да не мислиш за тях? И в същото време, чрез общественото мнение да заплатиш, че си мислил нещо, което не трябва да мислиш, и най-после хората да имат за тебе такова мнение какъвто си наистина.
- Като че има нещо вярно в това.
- Хайде, разказвай, разказвай направо и всичко казвай! - И Андрей започна отначало стеснително, срамежливо, колебливо, червеше се, но и казваше. Христов го подпомагаше, донанизваше ги. После Андрей се отпусна, привикна с тях. В него почнаха да се събуждат много заспали и други подтиснати като с корица на гнойна рана мисли, чувства и състояния. Христов беше този, който я разкъсваше. Фалшивия морал и гнойта изтичаше навън, освобождаваше съзнанието на Андрей!
- Но това не е морално! - извика Андрей. - Христов му се усмихна, като че виновно и каза:
- Щом го има в тебе, не е от особено значение дали ще го кажеш или няма да го кажеш.
- Сега ми стана ясно, това което се говори за дъновистите е вярно.
- Въпреки това, разкажи ми всичките такива неща, които знаеш.
Андрей, както и всички, които идваха при Христов, бяха си
окаляли душите в калта на живота. Тъкмо тази кал според Христов беше причината за техните болести, противоречия и страдания. Христов, за да оправи живота им, той трябваше да канализира, за да изтече тази нечистота навън.
В тази работа той се цапаше, въпреки че знаеше да се пази, изолира и психически дезинфекцира, той се и заразяваше.
За~ова след всеки такъв случай, а такива имаше всеки ден, той се чистеше, затова с часове се молеше, правеше дихателни упражнения, изкъпваше си тялото, пиеше големи количества гореща вода, отиваше на планината, за да възприема чисти, хармонични, природни образи и форми, които бяха наситени с чистота, свежест и живот.
Срещу погълнатото отрицание, поставяше в съзнанието си положително, за да възстанови равновесието в душевния си живот.
