Андрей млъкна, помисли и после се усмихна, лицето му още повече просветна, юношеска сияйност пламна на него и вдъхновено заговори:
- Веднъж както винаги, всичките деца от махалата бяхме се събрали под върбата сред махалата и от там всички наедно тръгнахме на училище, придружавани от децата, които още не ходеха на училище. Те оставаха на двора, чакаха ни, за да играят с нас междучасията. Те се завръщаха в къщи пак с нас, за да не изпуснат нещо от геройските разкази за небивали подвизи, на които всеки от нас беше герой. Много често ставаха бурни спорове, кавги, които стигаха и до бой.
Тази сутрин по средата на пътя, църковната камбана заби тревожно! Църквата се намираше в двора на училището. Всички учудено се спогледахме, и веднага се разбрахме. Изтичахме при клисаря, който биеше камбаната.
Той хълцайки ни разказа, че град Одрин паднал в български ръце!
Христов се усмихна мило, очите му се просълзиха и каза:
- И аз бях там - разузнавах за позициите на турците от балон! Те ме обстрелваха с артилерия! Българите първи използваха балона като бойно разузнавателно средство!
- Много интересно! - замислено каза Андрей - разкажете ми, ако обичате?
- И това ще бъде, но сега ти разказвай. - И Андрей продължи:
- Ние учениците с поглед се разбрахме. Всички отидохме пред църковната врата. От страните й бяха насядали много просяци, които протягаха ръце за милостиня. Майки, бащи с наведени глави и разплакани очи, безшумно влизаха в църквата. Ние веднага се наредихме двама по двама, така както учителите ни нареждаха, разбира се с големи усилия, когато ни водеха на църква и после тихо и смирено влязохме в църквата.
Веднага забелязахме, че всички, които влизаха, отиваха на пангара и си купуваха свещи, а от нас нито един нямаше пукнат петак в джоба си. Пак се погледнахме и разбрахме. Едни отидоха и заговориха нещо на епитропа, който продаваше свещите, а други дигнаха няколко топчета със свещи, и раздадоха на всеки ученик по няколко свещи. Отидохме пред иконите, почнахме да се кръстим, да правим поклони и да палим свещи както останалите богомолци. Хората си помислиха, че сме доведени от учителите, затова не ни обръщаха внимание.
В това време, заниманията в училище започнали. Направило впечатление на учителите, че много деца отсъстват, и то най-немирните. Обяснили си, че сме отишли някъде да правим пакости. Главния учител научил се, че сме в църква. Дойде, хвана първия ученик за ръката и ни изведе навън. И на него, и другите направило впечатление, че сме били много мирни, както никога! Вкара ни в канцеларията и почна да ни разпитва. Нищо не разбра, защо бяхме влезли в църквата и кой ни е накарал, защото и ние самите не знаехме. Може би биенето на камбаната, църквата с нейната тайнственост, освен дето ни направи мирни, но и религиозно настроени. Наистина, ние много пъти бяхме чували тази камбана да бие, много пъти учителите ни бяха ни водили на църква, но сега въображението ни работеше, ние си фантазирахме и някой даде идеята: в двора на артилерийските казарми има навес и под него камбана, която много пъти бяхме виждали, когато се биехме със „Стражемахле”.
През междучасието се събрахме около най-големите фантазьори между нас, и те ни разказаха страхотния си план - да превземем баира с атака, както нашите бащи и братя превзели Одрин, и в знак на великата победа - да ударим камбаната! Някой дадоха идеята да избягаме от училище, и веднага да отидем да ударим камбаната. Това предложение беше отхвърлено, защото и Стражемахленските деца са сега на училище, а въпроса беше да ударим камбаната, но след като с бой превземем баира. Други дадоха идеята да превземем казармата, да си вземем пушки и да направим истинско сражение. Едвам изчакахме последния час, всички изхвръкнахме от стаите и заедно тръгнахме за домовете си с викове, крамоли и разкази.
Аз се завърнах в къщи, захвърлих си книгите на масата, грабнах всичкия хляб, който ми се полагаше, защото тогава хляба беше с купон, намазах го със свинска мас и насолих с лют червен пипер, и веднага бях между своите си под върбата. Там всички ръфахме хляб, охкахме от лютия червен пипер и разказвахме страхотии! Наредихме на дечурлигата да събират камъни по улицата, да пълнят джобовете си, защото където ставаше сражението, нямаше камъни.
Не зная как, но Страженци бяха разбрали за намеренията ни, затова много преди нас бяха се вече настанили на баира. Баира се чернееше от деца! Те пееха, и ни се заканваха. Като ни видяха, слязоха надолу да ни посрещнат. Невъзможно беше да превземем баира, затова първенците на махалата - най-възрастните и силните момчета, се събраха да обмислят как да превземем баира.
