174. СЛУЧКИТЕ ОТ ЖИВОТА НА ЧОВЕКА СА НЕГОВИТЕ СТЪПКИ
В ПЪТЯ НА ВЪТРЕШНАТА ШКОЛА
Двамата лекари продължаваха да стоят прави, облечени в балтоните си и с шапки на главите си. Лекарят немец беше концентриран, искаше със знанията, които има, да си обясни всичко това и после заговори сдържано, вдъхновено и внимателно цедеше думите си:
- Господин Христов, някъде дълбоко или далече в мене, много смътно като зазоряване чувствам, че имате право, без да мога да го докажа и да си го обясня. Такова чувствувание за първи път изживявам! Нещо в мен ми нашепва, че и аз съм дошъл при Вас за същото, провидението иска чрез Вас да ми помогне.
- Така е, чувството Ви е вярно, право. Дръжте се за него, слушайте това нашепване - то е, което ще Ви спаси.
И Андрей напираше да каже, затова Христов го погледна и той започна
- Може би всичко това, което видях и чух във Вашата колиба има значение да ми дадете съвета. Моля Ви, дайте ми го и да си отивам, за да имам време да напиша изложението си и да Ви го предам утре.
- Не! - рязко каза Христов. - Аз вече ти казах, идването ти при мене има съвсем друг смисъл, независимо от твоите мотиви. Това, което аз мисля, то ще реши всичките ти противоречия сега и за бъдеще. Ти не току така си се запътил рано сутринта да дойдеш при мене! - И погледна двамата лекари, дошли от Париж и Берлин. - На тебе ти остава само да ме слушаш, и всичко в живота ти ще се нареди така добре, както не си помислял!
Андрей се зарадва и уж отпусна, но в дъното на душата му пак остана нещо стегнато - съмнение. И разказа без стеснение за нещастието си, за прочетеното в парчето вестник за убийството на жена му, как го разпитвали следователите, и накрая му каза, че иска да го научи и той да срази бъдещите си следователи и да му покаже начин как да го приемат отново в кооперация „Напред”.
Христов с разположение го слушаше и гледаше, а Андрей продължаваше да разказва:
- Мразя широканците, те са „катраници”! Вие не знаете на кои викат катраници! И естествено е да не знаете, защото тук във вашата колиба сте откъснати от живота. Вие политически работи не разбирате, затова аз ще Ви ги обясня. Комунистите наричат широките социалисти „катраници”, защото се прикачват към всяка каруца - управляваща партия както катранено гърне, за да бъдат винаги на власт. Нали има приказка: „Където е мършата, там са орлите лешояди!” А за широканците казват: „Където са парите, капиталите: Учителската каса, Чиновническото дружество, Кооперативна Централа „Напред”, Популярните банки..., там са широканците. Когато ми тръгнат добре работите, един ден специално ще дойда да Ви обясня тези неща.
Зеленикавите очи на Христов засвяткаха, някой мускули на лицето му потрепнаха! Светкавична мисъл прекоси съзнанието му-да изгони Андрей! Но друга мисъл, не закъсня да го спре. Затвори си очите и почна да се моли. Нито Андрей, нито стоящите прави двама лекари подозираха какво беше станало в душата му. После си отвори очите, те бяха пак кротки:
- Добре, сега вече си спокоен, разказа ми нещастието си и какво искаш. Аз ти казвам, съвета ще го имаш и всичко в живота ти ще се нареди приказно добре, но срещу това искам да ми направиш една услуга.
- Кажете - каза Андрей с готовност да услужи и зарадвал се, че и той можеше да услужи на един такъв велик според него човек. Не само това, но в този момент той се почувства равен на Христов. Всичко това Христов съзнателно подготви Андрей да го изживее, защото понякога и самоизмамата има значение в живота на хората.
- Искам да ми разкажеш случки из живота си. Ти вече разбра, че аз съм писател, събирам сюжети за разкази и романи.
Млъкна и зачака да се извършат някой процеси в съзнанието на Андрей. - И наистина, той си помисли с радост: „Интересен съм му, затова иска да ме направи герой на някой свой роман!” - Изправи се, издаде си гърдите напред и каза: „Това ми е най-лесното!” - Отговори и пак знаеше своето, въпреки обещанието на Христов, той знаеше своето:
- Друг път специално ще дойда, специално да Ви разказвам, сега бързам. Дайте ми съвета, веднага да си отивам, защото нямам пари, нито въглища, нито хляб, от вчера не съм ял, едвам ще издържа до утре без да ям!...
Христов му се усмихна снизходително, като че му казваше: „Можеш, можеш, още много неща можеш! Нямаш представа колко неща можеш, още и много по-трудни от глада! Ти можеш да издържиш без работа не три дни, нито три недели, нито три месеца и три години, а три пъти по три години. А колкото до храната, ще се храниш на същата трапеза, на която се хранят безброй насекоми, птички и животни... Няма да умреш от глад!”
Андрей не разбра тази особена усмивка и по-добре, че не разбра нейния смисъл, защото инък само при мисълта, че девет години ще бъде без работа, би се ужасил и не би помръднал нито крачка напред!
